За някой роден в Монро/Уичита или на фронтова попътна станция като Пуебло посещението в Хюстън/Гранд Сентрал имаше същото въздействие, каквото сигурно е имал императорският Рим върху варварите. Независимо колко пъти един човек е виждал кадри по телевизията, действителните размери и блестящото великолепие при първото му посещение го караха да остане като замаян. Един поглед към площад „Джон Уейн“ и човек знаеше, че е на печелившата страна. Това бе причината, поради която се строяха и тези кули. Те премахваха всякакво чувство на съмнение; оставяха място само за едно изключение: нация, управлявана от хора с виждане и енергия да направят това, може да направи всичко. Да живее Първото семейство!
Стив огледа помещението и леглото и тихо извика:
— Роз? — Никакъв отговор. Той видя, че някои от стъклените панели, които бяха отворени към балкона, са засенени от широки завеси. — Хайде, не се крий… къде си?
Отвори един от панелите и беше посрещнат от шум на течаща вода; капене и ромолене над скали и покрити с камъчета корита, изливащи се по каменни прагове; дълги прозрачни водопади, падащи десет, петнадесет метра, избухващи във ветрила от пяна при удрянето си в скалите, нежно плискане, когато потоците обединяваха сили и се изливаха над стъпаловидната стена около основата на езерото.
Застанал пред отворения прозорец, Стив слушаше внимателно; гледката, звуците и леко ароматизираният въздух, който циркулираше около шахтата, събудиха спомените и чувствата от времето, прекарано на повърхността. Единствената разлика между онова, което беше видял горе, и това тук бяха, както в Сан Джакинто Дийп, листата на дърветата, храстите и тревите; там те бяха червени, а не зелени. Според Наръчника преди мютите да бяха замърсили света със синьото небе с отровното си присъствие, на повърхността те също били зелени. И отново щяха да станат зелени, когато Федерацията победеше.
Стив мислеше за средните редове на последния стих от пророчеството за Талисмана — че смъртта ще бъде прогонена от въздуха и кръвта ще бъде изсушена от земята. Беше ли това обещание, че смъртоносната болест, която покриваше света, ще изчезне? Победата на мютите под ръководството на загадъчния Талисман възвестяваше ли покриване със зеленина на Америка? Ако бе така, означаваше ли това, че Първото семейство отново беше излъгало: радиацията в атмосферата не можеше да е предизвикана от „отровното присъствие“ на мютите. Те не можеха да бъдат винени за червената трева и дървета. Обвинението, че са дегенерирали видове на антропоид, очевидно също беше невярно — съвършените тела на Кадилак и Клиъруотър бяха доказателство за това. Мистър Сноу беше говорил истината, когато беше казал, че трекерите и мютите имат общ произход. Героите от Старото време са били и техни предци, както на минитмените и форейджърите, първите пионери, които под лидерството на Джордж Уошингтън Джеферсън 1-ви са създали Федерацията…
Две ръце обгърнаха кръста му, едно тяло силно се притисна до него, някой сложи глава върху лявото му рамо. Стив погледна надолу и разпозна нападателя по ръкавите на сини и бели райета.
— Здрасти, червей…
— Не мърдай — промърмори Роз и прилепи устни до врата му.
— Откога издаваш заповеди? — каза Стив, вдигна дясната си ръка, изви я назад, хвана я и я извъртя пред себе си.
— Прегърни ме — каза Роз, прегърна го страстно и покри лицето му с целувки. — О, копеле! Ако знаеш какво преживях заради теб! — Целуна го силно по устата и сключи ръце около него. Стив отдръпна устата си и жадно пое дъх.
— Какво има? — прошепна Роз. — Заболя ли те?
Болката в гърдите на Стив бързо затихна.
— Няма нищо… просто съм малко крехък. Все пак доскоро бях пленник на мютите.
Роз го погледна, широко отвори очи, ръцете й докоснаха белезите на бузите му.
— От какво ти е това?
— От стрела, прободена през лицето ми.
— Кристофър Кълъмбъс!…
— Беше изпитание. Един от начините, които използват да отделят мъжете от момчетата.
— Те, хм… много ли те биха?
— Не много. — Стив се усмихна. — Повече ме биха по пътя насам. Не се тревожи. Нямам нищо счупено. Само, хм… само малко понатъртено.
Роз погали двата белега, плъзна ръка около врата му и залепи на устата му още една целувка с меките си устни.
— Радваш ли се да ме видиш?
— Разбира се. Просто не исках да рискуваш всичко заради мен.
— Няма нищо. При условие че не кажа нищо на Ани и татко Джак, няма нищо, за което да се безпокоиш. Чизъм…