— Свързахме се с „Дамата“. Оттам потвърдиха, че 8902 Брикман С.Р. е бил назначен на военна служба на форт Никсън/Уърт на датата, която посочваш. Същият планерист е записан като СВ/ВТ на 12 юни след едно сражение с големи сили на Плейнфолк мюти североизточно от Шайен. Нейлър и Фазети, планеристи от същата част, също са записани като СВ/ВТ през този ден.
„СВ/ВТ“ беше съкращение на пионерите за „свален/вражеска територия“; произшествие — с предвидими фатални последствия — по време на бойна операция над мютска територия.
Андерсън въведе на клавиатурата трицифрен код и на телевизионния монитор се появи лицето на Дийк Хейуд.
— Дийк, успя ли да се свържеш с Гранд Сентрал?
— Съвсем не. Имаме проблеми с връзката. Трябва да предам сигнала през Рузвелт/Санта Фе.
— Добре. Обади ми се, когато получиш гласови и пръстови отпечатъци. — Андерсън изчисти екрана и погледна Брикман. — Междувременно ще приемем, че си този, за когото се представяш. — Тя погледна лейтенант Хармър. — Намерихте ли нещо друго при обиска?
— Съвсем не. Всичко, което намерихме, е на масата.
Андерсън погледна Брикман в очите; отбеляза проницателния, интелигентен поглед, който срещна нейния; открит, нетрепкащ.
— Някаква идентификационна карта?
— Не, за жалост. — Той протегна длани в извинителен жест, ръцете му се движеха с бързината, която позволяваха веригите. — Загубих всичко, освен дрехите, с които съм облечен.
Андерсън пак погледна монитора, където бяха изложени изпратените от ешелона подробности.
— Свален на 12 юни… — каза тя. — Сега сме 14 ноември. Къде си бил и какво си правил през последните пет месеца?
Това беше въпросът, от който се страхуваше Брикман, докато летеше на юг и очакваше да премине ужасната буря и да задуха благоприятен вятър. Кацнал на една планинска тераса, той беше мислил дълго и задълбочено върху този момент — какво точно да каже и колко от преживяното да разкрие.
Беше го обмислял, защото знаеше, че отговорът му ще доведе до много други въпроси, които в зависимост от неговите отговори могат да превърнат разпита във въпрос на живот и смърт. Не можеше да каже цялата истина, защото мнозина от онези, от които щеше да зависи съдбата му, щяха да намерят чутото не само неправдоподобно, но и напълно неприемливо. Онова, което му се беше случило, нещата, на които беше станал свидетел, които сега знаеше, противоречаха на всичко, на което беше учен като дете във Федерацията; онова, което беше открил, противоречеше дори на общопризнатата мъдрост на Първото семейство.
Андерсън се намръщи.
— Не чу ли какво те попитах?
— Тъй вярно, чух. — Брикман пое дълбоко дъх и призна без повече да мисли: — Бях пленник на мютите. Плейнфолк. Племето М’Кол.
Полковник Андерсън погледна двамата батальонни офицери, после се обърна към лейтенант Хармър и сержант Нолан. Те изглеждаха също толкова изненадани, колкото и тя.
— Мат, Джейк…
Хармър и Нолан застанаха мирно.
— Не сте чули отговора на моя въпрос. Разбрахте ли ме?
— Тъй вярно — отговориха в един глас те.
— Изчакайте навън. Ако възникне проблем, ще ви повикам.
Хармър и Нолан отдадоха чест и излязоха. Хармър не затръшна вратата, но я затвори достатъчно рязко, за да изрази раздразнението си, че са го прогонили точно когато нещата са започнали да стават интересни.
Андерсън имаше своите основания. Ако казаното от Брикман беше вярно, колкото по-малко хора знаеха за него, толкова по-добре. Тя прекара пръсти по вимпела от синята тъкан, изглади го върху бюрото, после погледна Брикман.
— Мютите не вземат пленници.
— Вече вземат — отвърна Брикман.
Андерсън се обърна към майор Хилър.
— Джери… дай един стол на този младеж. И седнете и вие. Само че първо… — тя подаде на майор Роскоу червено-белия шлем — сложи този боклук някъде.
Роскоу вдигна нещата от бюрото на Андерсън и ги сложи на една полица.
Андерсън погледна Брикман от упор.
— Искам да ти обърна внимание върху двете почетни грамоти на стената зад мен. Награда на батальона, понеже тук вършим всичко според Книгата. Това означава, че докато не проверим твоята история, ще те третираме като заподозрян на-ко според условията и ограниченията, изложени в Наръчника. С други думи, ще бъдеш окован във вериги, затворен в единична килия и с качулка на главата винаги когато те извеждат навън. Лейтенантът, който оглавяваше групата по посрещане, е добър човек, но понякога е прекалено фанатичен. Очевидно си казал нещо, което не е трябвало. Няма да разреша никакви своеволия, но трябва да знаеш, че и аз, и моите другари офицери споделяме неговата неприязън към нарушителите на Кодекса. Ако се окажеш такъв, ще бъдеш изправен до стената… или тук, или в Гранд Сентрал. Ако е тук, аз ще бъда там да дам заповедта за стрелба. Ясно ли е?