— Хубав хляб и мляко, миличко — и се опита да пъхне в устицата на мис Бети Спрот една лъжичка.
Малката обаче хитро осуетяваше този опит с умело движение на главицата си и продължаваше да зяпа Тапънс с големи кръгли очички.
Тя насочи към новодошлата пръстче, изцапано с мляко, дари я с лъчезарна усмивка и забеляза с гугукащо гласче:
— Га-га-буч.
— Харесва ви! — възкликна мисис Спрот, сияейки срещу Тапънс, сякаш тя беше набелязана като обект на благоразположение. — А понякога страшно се срамува от непознати.
— Буч — каза Бети Спрот. — Ах пу ах баг — добави тя натъртено.
— А какво иска да каже с това? — полюбопитства мисис О’Рърк.
— Не говори още много ясно — призна мисис Спрот. — Едва е навършила две годинки, знаете. Боя се, че приказките й са повече глупости. Но може да казва мама, нали, миличко?
Бети погледна замислено майка си и заяви с решителен вид:
— Къгъл бик.
— Такъв им е езикът, милите ангелчета — избумтя мисис О’Рърк. — Бети, миличка, хайде, кажи мама.
Бети изгледа строго мисис О’Рърк, намръщи се и произнесе силно натъртено:
— На-за…
— Ето на, старае се детето! Какво хубаво, сладко момиченце е.
Мисис О’Рърк стана, усмихна се някак свирепо на Бети и излезе тромаво от помещението, клатейки се като гъска.
— Га-га-га — заповтаря Бети с огромно задоволство и зачука с лъжичка по масата.
Тапънс запита, премигвайки:
— Какво значи всъщност на-за?
Мисис Спрот отговори, като се изчерви:
— Знаете ли, струва ми се, така казва Бети, когато някой или нещо не й харесва.
— Така и предположих — рече Тапънс.
Двете жени се разсмяха.
— Все пак — забеляза мисис Спрот — мисис О’Рърк се старае да бъде внимателна с Бети, но по-скоро я плаши… с тоя дебел глас, с брадата и… и всичко останало.
Килнала главица на една страна, Бети изгугука на Тапънс.
— Харесала ви е, мисис Бленкънсоп каза мисис Спрот.
Тапънс като че ли долови в гласа й лека ревност. Тя побърза да оправи положението.
— Всяко ново лице се харесва на децата — подхвърли тя небрежно.
Вратата се отвори и се показаха майор Блечли и Томи. Тапънс придоби дяволит вид.
— Ах, мистър Медоуз — провикна се тя, — както виждате, аз ви изпреварих. Първа пристигнах. Но ви оставих мъничко от закуската!
И посочи с едва доловимо движение мястото до себе си.
Томи смутолеви под нос: „О… ъ-ъ… разбира се… благодаря“, и седна в другия край на масата.
Бети Спрот каза: „Пуч!“, на майор Блечли и пръсна с уста ситни капчици мляко. Лицето на майора моментално придоби глуповато, но възхитено изражение.
— А как е малката мис Ку-ку тази сутрин? — попита той с предвзет тънък глас. — Ку-ку! — И се престори, че играе на криеница с един вестник.
Бети запищя от удоволствие.
Тапънс потръпна от мрачни предчувствия.
„Трябва да има някаква грешка — помисли тя. — Невъзможно е тук да става нещо. Просто невъзможно!“
За да повярваш, че „Сан Суси“ е щаб на „петата колона“, трябва да имаш умствения багаж на Бялата кралица от „Алиса“5.
Глава 3
I
Мис Минтън плетеше отвън на покритата тераса.
Тя беше слаба и ъгловата, с жилеста шия. Носеше светъл небесносин джемпър и верижки или мънистени огърлици. Полата й беше от туид и бе увиснала и измачкана отзад. Тя поздрави весело Тапънс:
— Добро утро, мисис Бленкънсоп. Надявам се, че сте спали добре.
Мисис Бленкънсоп призна, че когато се намирала в чуждо легло, първите една-две нощи никога не спяла добре. Мис Минтън каза:
— Я гледай, много интересно! Точно същото става и е мен.
Мисис Бленкънсоп отвърна:
— Какво съвпадение и каква хубава плетка!
Мис Минтън, изчервявайки се от удоволствие, я по-каза. Да, наистина е доста оригинална, а всъщност много проста. Лесно може да покаже на мисис Бленкънсоп как става, ако мисис Бленкънсоп пожелае. О, това е много мило от страна на мис Минтън, ала, добави мисис Бленкънсоп, лично тя е толкова глупава, че, откровено казано, не умее да плете много добре, ако се води по модели. Може да прави само прости нещица като плетени ушанки и дори сега се бои, че пак е сбъркала нещо. Някак не изглежда правилно, нали?
Мис Минтън хвърли сведущ поглед на сивокафявата купчина. Внимателно посочи точно какво не е наред. G благодарност Тапънс й подаде сбърканата шапка. Мис Минтън излъчваше доброта и покровителственост. О, не, не е беда. Тя от толкова години плете.
— За жалост никога не съм се занимавала с плетене преди тази ужасна война — призна Тапънс. — Но човек чувства толкова силна нужда да върши нещо.