Томи беше посредствен играч на голф. Ала с радост установи, че е почти на равнището на новия си приятел. Накрая майорът водеше с две дупки и му оставаше една. Томи беше доволен, че играта се развиваше така.
— Вие сте ми добър противник, Медоуз, много добър противник… просто не ви провървя накрая. Надявам се скоро да играем пак. А сега елате да, ви представя на някои от членовете. Общо взето, добра компания, само че някои се държат малко като баби, ако разбирате какво искам да кажа. Аха, ето го Хейдок… Хейдок ще ви хареса. Той е морски офицер в оставка. Държи къщата на скалата до пристана. Ръководи местната ни противовъздушна отбрана.
Капитан трети ранг Хейдок беше едър здравеняк със загоряло лице, наситено сини очи и навик да вика почти винаги, когато говори.
Той посрещна Томи дружелюбно.
— Значи ще подкрепяте Блечли в „Сан Суси“? Той ще се радва, че там има втори мъж. Ти май ще се удавиш в женското общество, а, Блечли?
— Не си падам по жени — заяви майор Блечли.
— Глупости! — рече Хейдок. — Просто не са жени от твоя тип, момчето ми, това е истината. Дърти пансионни вещици. Само клюкарстват и плетат.
— Вие забравяте мис Переня — вметна Блечли.
— А, Шийла ли?… Вярно, тя е очарователно момиче. Истинска красавица, ако питате мен.
— Само че малко ме безпокои — каза Блечли.
— Защо? Ще пиете ли нещо, Медоуз? А вие какво ще предпочетете, майоре?
След като поръчаха напитките и се разположиха на верандата на клуба, Хейдок повтори въпроса си.
— Заради оня германец — отговори майорът. — Много често се срещат.
— Искате да кажете, че е влюбена в него? Хм, лошо. Разбира се, той е по своему красив младеж. Но няма да го огрее. Няма да го огрее, Блечли. Не можем да допуснем такова нещо. Това значи да се сдушваш с врага. Ех, тия момичета… къде е благоприличието им? Около тях има колкото щеш прекрасни английски младежи.
— Шийла е особено момиче — забеляза Блечли, — има странни пристъпи на меланхолия и тогава почти никому не говори.
— Испанска кръв — каза капитанът. — Баща й е бил полуиспанец, нали?
— Не знам. Мисля, че името му е испанско. Капитанът погледна часовника си.
— Наближава време за новините. Не е зле да ги чуем.
Тоя ден новините бяха оскъдни, кажи-речи не повече от това, което вече го имаше в сутрешните вестници. След като коментира с одобрение последните подвизи на въздушните сили — отлични момчета, храбри като лъвове, — капитанът взе да развива любимата си теория: че рано или късно германците ще се опитат да направят десант при самия Лийхемптън — именно защото мястото е толкова маловажно.
— Дори няма противосамолетни оръдия! Срамота!
Спорът не продължи, защото Томи и майорът трябваше да бързат да се връщат за обяд в „Сан Суси“. Хейдок отправи към Томи сърдечна покана да посети гнезденцето му — „Контрабандистка почивка“. „Чуден изглед, имам си собствен плаж, всевъзможни удобства в къщата. Доведете го, Блечли.“
Уговориха се на другата вечер Томи и Блечли да се отбият на почерпка.
III
Следобед в „Сан Суси“ настъпи спокойно време. Мистър Кейли, придружен от преданата мисис Кейли, се прибра да си почине. Мис Минтън заведе мисис Бленкънсоп в един склад за опаковане и адресиране на колети за фронта.
Мистър Медоуз се разходи спокойно по брега до Лийхемптън. Купи си цигари, отби се у Смит да си вземе последния брой на „Пънч“, после след неколкоминутна привидна нерешителност се качи на един автобус с надпис „Старият кей“.
Старият кей беше в края на бреговата алея. Посредниците за продажба на имоти смятаха тази част от Лийхемптън за най-непривлекателната. Тя се наричаше Западен Хемптън и се ползваше с лоша слава. Томи плати два пенса и се заразхожда по кея. Той беше паянтов и разнебитен от стихиите, с няколко издъхващи монетни автомата, поставени далеч един от друг. Тук имаше само няколко деца, които тичаха нагоре-надолу и надаваха писъци, приличащи на крясъка на чайките. Някакъв самотен човек седеше на края и ловеше риба.
Мистър Медоуз се приближи бавно до него и се взря във водата. После запита учтиво:
— Хваща ли се?
Риболовецът поклати глава.
— Не кълве твърде. — Мистър Грант нави малко връвта на въдицата си и без да се обръща, каза:
— А какво ще кажете вие, Медоуз?
Той отвърна.
— Засега нищо особено, сър. Окопавам се.
— Добре. Разкажете ми.
Томи седна така, че да вижда целия кей. След това започна:
— Мисля, че добре се справям. Предполагам, че вече имате списък на тукашните хора? — Грант кимна. — Засега няма нищо за отбелязване. Завързах приятелство с майор Блечли. Играхме на голф тази сутрин. Изглежда обикновен офицер в оставка. Като че ли малко прекалено типичен. Кейли ми се струва всъщност хипохондрик. Тази роля също лесно се играе. Ходил е, както сам признава, често в Германия през последните няколко години.