Томи отговори просто:
— Не знам. Но си е така.
— Не и за мен! Е, разбира се, за вас не може да няма значение — ходите в чужбина, търгувате из английската империя, връщате се загорял и пълен с шаблонни изрази, разправяте за туземците, искате уиски със сода и други подобни.
Томи отвърна кротко:
— Надявам се, че не съм чак толкова лош, мила моя.
— Аз малко преувеличавам, но нали разбирате какво искам да кажа. Вие вярвате в английската империя и глупавата смърт за родината.
— Моята родина — произнесе Томи студено — май не държи чак толкова да умра за нея.
— Да, но вие искате да умрете за нея. А това е толкова глупаво! За нищо не заслужава да умира човек. Всичко това е приумица, приказки, приказки, празнословие, високопарна идиотщина. Думата родина няма никакво значение за мен.
— Някой ден — рече Томи — ще се изненадате, като разберете, че все пак има.
— Не. Никога. Аз съм страдала, видяла съм.
Тя се спря, после внезапно се обърна поривисто към него:
— Знаете ли кой беше баща ми?
— Не. — Любопитството на Томи се засили.
— Казваше се Патрик Магайр. Той беше последовател на Кейсмънт6 през миналата война. Застреляха го като предател! И то за нищо! Загдето заедно с други ирландци се е борил за една идея. Защо не си е стоял мирно вкъщи и не си е гледал работата? За едните той е мъченик, за другите — предател. А според мен е бил просто… глупав!
Томи долови ясно нотката на скрит вътрешен бунт.
— И значи с тази сянка сте израсли? — каза той.
— Именно сянка. Мама промени името си. Живяхме в Испания няколко години. Тя винаги казва, че баща ми бил полуиспанец. Където и да отидем, все лъжем. Обиколихме целия континент. Накрая дойдохме тук и открихме това заведение. За мен тази е най-голямата ни грешка.
— Какво мисли майка ви за всички тия неща? — попита Томи.
— Имате предвид смъртта на баща ми? — Шийла помълча намръщена, объркана. После произнесе бавно: — Откровено казано, не зная. Тя никога не говори по тези въпроси. Не е лесно да се разбере какво чувства или мисли майка ми.
Томи кимна замислено.
— He зная защо ви разправям това — каза Шийла внезапно. — Нещо ме подтикна. Как стана така?
— Спорехме за Едит Кевъл.
— А, да, за патриотарството. Аз заявих, че го мразя.
— Нима забравяте думите на самата медицинска сестра Кевъл?
— Какви думи?
— Не знаете ли какво е казала, преди да умре? Той повтори думите:
„Не е достатъчно само родолюбив… В сърцето ми не бива да има омраза.“
— Аха. — Тя се вцепени за миг поразена.
После, като се обърна рязко, потъна в мрака на градината.
II
— Както виждаш, Тапънс, всичко съвпада.
Тапънс кимна замислено. Плажът около тях беше пуст.
Тя се бе облегнала на вълнолома, Томи седеше над нея, на самия вълнолом, откъдето можеше да забележи всеки, който се приближава. Не очакваше да види някой, тъй като се бе уверил горе-долу точно къде ще бъде всеки тази сутрин. Впрочем срещата му с Тапънс изглеждаше съвсем случайна, приятна за дамата и малко досадна за него.
— Мисис Переня ли? — запита Тапънс.
— Да. Тя е M, а не Н. Отговаря на всички условия.
Тапънс пак кимна замислено.
— Вярно. Ирландка е, както забеляза мисис О’Рърк, макар че не признава това. Обикаляла е много континента. Променила е името си на Переня, дошла тук и открила тоя пансион. Отличен камуфлаж, нашарен с безвредни дупки. Мъжът й бил застрелян като предател, така че тя има всички основания да ръководи „петата колона“ в нашата страна. Да, и това съвпада. Как мислиш, замесена ли е и дъщерята?
Томи заяви убедено:
— Положително не. Иначе нямаше да ми каже всичко това. Знаеш ли, аз се чувствам малко като подлец.
Тапънс кимна в знак, че разбира напълно.
— Да, случва се. В известен смисъл това е гадна работа.
— Но много необходима.
— О, не ще и дума.
— И аз като теб не обичам да лъжа… — призна Томи, като се изчерви леко.
Тапънс го прекъсна:
— Лъжата не ми тежи ни най-малко. Право да си кажа, изпитвам голямо, артистично удоволствие от лъжите си. Но има моменти, когато забравям да лъжа, когато съм просто самата себе си… и тогава постигам резултати, които не мога да постигна по друг начин. — Тя помълча и продължи: — Така е станало и с теб снощи при разговора ти с Шийла. Именно това те смущава. Ти си се показал такъв, какъвто си в действителност. Затова се чувстваш гузен.
— Струва ми се, че си права, Тапънс.
— Знам. Защото и аз се държах по същия начин е младия немец.
— Какво мислиш за него? — попита Томи. Тапънс отговори бързо:
6
Роджър Дейвид Кейсмънт (1864—1916) — ирландски патриот. Опитал се да получи германска помощ за бунта на ирландците против английското владичество в 1916 г. Завърнал се с германска подводница, заловен и обесен. Смятан от ирландците за мъченик родолюбец. — Бел. прев.