— Според мен той няма нищо общо с тая работа.
— А Грант смята, че има.
— По дяволите твоят мистър Грант! — настроението на Тапънс се промени. Тя се подсмихна. — Как бих искала да видя физиономията му, когато си му казал за мен!
— Във всеки случай той поиска ameide honorable.7 Ти си включена официално в работата.
Тапънс кимна, но изглеждаше малко разсеяна.
— Спомняш ли си след миналата война, когато вървяхме по дирите на мистър Браун? — запита тя. — Помниш ли колко забавно беше? Как се вълнувахме?
Томи се съгласи със светнало лице.
— Разбира се!
— Томи, защо и сега не е същото?
Томи се замисли върху въпроса, спокойното му некрасиво лице беше сериозно. После отвърна:
— Предполагам, че е въпрос на възраст.
— Нима смяташ, че сме толкова стари? — ядоса се Тапънс.
— Не, не сме. Само че този път няма да бъде забавно. В други отношения е същото. Това е втората война, в която участваме, а я гледаме с други очи.
— Знам… виждаме страданията, разорението… и ужаса. По-рано, на млади години, не мислехме за тези неща.
— Така е. През миналата война сегиз-тогиз преживявах някакъв страх. На няколко пъти бях на косъм от смъртта и един-два пъти изтърпях адски мъчения, ала имаше и приятни моменти.
— Дали и Дерик не преживява същото? — подхвърли Тапънс.
— По-добре да не мислиш за него, драга — посъветва я Томи.
— Прав си. — Тапънс стисна зъби. — Имаме да вършим работа. Трябва да я свършим. Да почваме! Наистина ли мисис Переня е такава, за каквато я смятаме?
— Поне можем да кажем, че има такава вероятност. А ти виждаш ли други подозрителни, Тапънс?
Тапънс помисли.
— Не, не виждам. Разбира се, първата ми работа, когато пристигнах, беше да си съставя мнение за всички и да преценя, както се казва, възможностите. Според мен някои трябва да отпаднат напълно.
— Например?
— Е, например мис Минтън, „образцовата“ английска мома, а също мисис Спрот с нейната Бети и празноглавата мисис Кейли.
— Да, но слабоумието може да е престорено.
— Е, вярно, само че предвзетата мома и всеотдайната млада майка са роли, в които лесно може да се преиграе и това да ги провали — а тези хора се държат напълно естествено. Пък и, що се отнася до мисис Спрот, тя има дете.
— Мисля — каза Томи, — че дори и тайна агентка може да има дете.
— Но не и да го мъкне със себе си, когато върши работа — възрази Тапънс. — Дете не се въвлича в такова нещо. Напълно уверена съм в това, Томи, защото знам. Детето трябва да се държи настрана от такава работа.
— Оттеглям думите си — заяви Томи. — Що се отнася до мисис Спрот и мис Минтън, признавам, че си права, ала не съм толкова сигурен в мисис Кейли.
— Вярно, може дори да се окаже именно тя. Защото наистина преиграва. Искам да кажа: малко жени могат да изглеждат идиотки като нея.
— Често съм забелязвал, че преданата съпруга се видиотява — промърмори Томи.
— А къде си забелязал това? — запита Тапънс.
— Не у теб, Тапънс. Твоята преданост никога не е стигала до такива крайности.
— Като мъж например — каза Тапънс кротко — ти не вдигаш толкова излишен шум, когато си болен, както много други мъже.
Томи се залови пак с разбор на възможностите.
— Кейли — произнесе той замислено. — Може би има нещо съмнително у Кейли.
— Да, може. Ами мисис О’Рърк?
— Какво ти е мнението за нея?
— И аз не зная. Тя ме тревожи. Същинска вещица, ако ме разбираш.
— Да, мисля, че те разбирам. Но предполагам, че това се дължи просто на хищния й вид. Е, такава си е жената.
— Тя забелязва всичко — изрече Тапънс бавно. Бе си спомнила забележката й за плетивото.
— Имаме и Блечли — каза Томи.
— Аз почти не съм обелвала дума с него. Той е в твоя район на действие.
— Мисля, че е просто обикновен стар военен в оставка. Поне така мисля.
— Там е бедата — каза Тапънс по-скоро в отговор на някакво вътрешно хрумване, отколкото на действителен въпрос. — Най-лошото при такава преценка е, че гледаш най-обикновени, банални хора и ги изопачаваш така, че да пасват с болното ти въображение.
— Аз направих няколко опита с Блечли — заяви Томи.
— Какви именно? Аз също възнамерявам да приложа няколко.
— Ами… просто обикновени, невинни клопки за дати и места. Все неща от тоя род.
— Ще бъдеш ли така добър да преминеш от общото към частното?
— Е, да речем, че говорим за лов на патици. Той споменава за Фаюм8 — имало добър лов в тая и тая година, в тоя и тоя месец. Друг път, във връзка с нещо съвсем друго, заговарям за Египет. Мумии, Тутанкамон и тям подобни — виждал ли е тия неща? Кога е бил там? Проверявам правилни ли са отговорите. Или става дума за параходите на Пиренейско-източната компания — споменавам имената на един-два, казвам, че тоя и тоя са много комфортни. Той подхвърля за някое и друго пътуване, впоследствие съпоставям и това. Както виждаш, нищо особено, но внимавам да не се усети и проверявам точността на казаното.