— Все пак биха могли да ни възложат някаква работа в разузнаването.
— Ами ако не се справим? — възрази Томи. — Ако вече нямаме достатъчно смелост?
— Чудно — каза Тапънс. — Човек мисли, че е все същият. А може би, както казваш, когато ножът опре до кокала…
Тя въздъхна и добави.
— Ех, да можехме да намерим поне някаква работа! Колко е неприятно човек да има толкова много време за мислене!
Очите й се спряха за минута върху фотографията на доста младия мъж в униформа на въздушните сили, който с широката са усмивка толкова приличаше на Томи.
— За мъжа е още по-лошо. — обади се Томи. — Жените поне могат да плетат… да приготвят колети и да помагат във военните трапезарии.
Тапънс отвърна:
— Всичко това бих могла да върша след двайсет години. Аз още не съм толкова стара, че да ме задоволяват тия неща. Пък и не съм коя да е.
Звънецът на външната врата иззвъня. Тапънс стана. Апартаментът им беше малък, в къща с обща прислуга.
Когато отвори вратата, на изтривалката стоеше широкоплещест мъж с големи руси мустаци и жизнерадостно червендалесто лице.
Той я обгърна бързо с поглед и запита с любезен глас:
— Вие ли сте мисис Бирсфърд?
— Да.
— Аз се казвам Грант. Приятел съм на лорд Истхемптън. Той ме посъветва да се свържа с вас и вашия съпруг.
— О, много мило, заповядайте.
Тя мина преди него във всекидневната.
— Съпругът ми, ъ-ъ… капитан…
— Мистър.
— Мистър Грант. Той е приятел на мистър Кар… на лорд Истхемптън.
Някогашният псевдоним на бившия началник на разузнаването „мистър Картър“ винаги й идеше по-лесно на езика, отколкото съответната титла на стария им приятел.
Няколко минути тримата бъбриха весело. Грант беше приятен човек с непринудени обноски.
По едно време Тапънс излезе от стаята. Върна се след няколко минути с шери и чаши.
А след още няколко минути, когато настъпи пауза, мистър Грант се обърна към Томи:
— Чух, че търсите работа, Бирсфърд?
В очите на Томи блесна жадно пламъче.
— Да, вярно. Да не искате да кажете…
Грант се засмя и поклати глава.
— О, нищо подобно. Не, мисля, че главната работа трябва да се остави на младите мъже на действителна служба… или на ония, които се занимават с нея от години. Боя се, че единствените неща, които мога да ви предложа, са твърде банални. Канцеларска работа. Подреждане на книжа. Подшиване и картотекиране. Все от тоя род.
Лицето на Томи посърна.
— Аха, разбирам!
Грант добави насърчително:
— Е, все пак това е за предпочитане, отколкото нищо. Във всеки случай отбийте се някой ден в службата ми. Министерство на снабдяването. Стая 22. Ще ви намерим нещо.
Телефонът иззвъня. Тапънс вдигна слушалката.
— Ало… да… какво? — От другия край говореше развълнувано някакъв писклив глас. Лицето на Тапънс се измени. — Кога?… О, боже мой… разбира се… ще дойда веднага…
Тя затвори телефона и се обърна към Томи:
— Беше Морийн.
— Така и предположих… познах гласа й оттук.
Тапънс обясни задъхана:
— Много съжалявам, мистър Грант. Но трябва да прескоча до тази моя приятелка. Паднала и навехнала глезена си, а при Нея няма никой освен момиченцето й, ето защо се налага да прескоча дотам, да я оправя и да намеря човек, който да се грижи за нея. Моля да ме извините.
— Разбира се, мисис Бирсфърд, напълно ви влизам в положението.
Тапънс му се усмихна, взе едно палто, което се търкаляше на канапето, навлече си го и излезе бързо. Вратата на апартамента се затръшна. Томи напълни отново чашата на госта си.
— Не бързайте да си отивате — каза той.
— Благодаря ви. — Другият пое чашата. Известно време посръбваше мълчаливо. После заговори: — Знаете ли, в известен смисъл добре, че повикаха жена ви. Така ще си спестим време.
Томи се облещи.
— Не ви разбирам.
Грант произнесе бавно:
— Вижте какво, Бирсфърд, ако бяхте дошли при мен в министерството, аз бях упълномощен да ви направя едно предложение.
Луничавото лице на Томи се обля бавно с руменина.
— Да не би… — смутолеви той. Грант кимна.
— Самият Истхемптън ви предложи — каза той, — Заяви ни, че вие сте тъкмо човек за тая работа.
Томи въздъхна дълбоко.
— Обяснете ми — помоли той.
— Разбира се, това е строго поверително.
Томи кимна.
— Дори жена ви не бива да знае. Разбирате ли?
— Добре… щом казвате. Но по-рано ние работехме заедно.
— Да, знам. Но това предложение се отнася единствено за вас.
— Разбирам. Добре.
— Привидно ще ви предложим работа — както казах преди малко, канцеларска работа — в един отдел на министерството, настанен в Шотландия… в забранена зона, където жена ви не може да ви придружи. Така че ще бъдете на друго място.