Не, мисис Бленкънсоп трябваше на всяка цена да си остане такава, каквато изглеждаше.
Тапънс се обърна кръгом. Влезе в „Сан Суси“ и се спря във вестибюла. Къщата беше на вид пуста, каквато ставаше обикновено рано следобед. Бети спеше, по-възрастните пансионери или си почиваха, или бяха излезли.
Изведнъж, докато стоеше в полутъмния вестибюл и мислеше за неотдавнашната среща, до ушите на Тапънс стигна лек шум. Шум, който й беше добре познат — слабо ехо на звън.
Телефонът на „Сан Суси“ се намираше във вестибюла. Звукът, който Тапънс току-що бе чула, беше същият, който се чува, когато се вдигне или сложи слушалката на вътрешен телефон. В къщата имаше един-единствен вътрешен телефон — в спалнята на мисис Переня.
Томи на нейно място би се поколебал. Тапънс обаче не се поколеба нито за минутка. Много тихо и предпазливо тя вдигна слушалката и я допря до ухото си.
Някой говореше по вътрешния телефон. Беше мъжки глас. Тапънс чу:
— …всичко върви добре. Значи, на четвърти, както е уговорено.
Женски глас каза:
— Добре, действайте.
Чу се изщракване — слушалката бе сложена на мястото си.
Тапънс стоеше намръщена. Гласът на мисис Переня ли беше това? Трудно можеше да се познае само от тези две думички. Виж, ако разговорът бе продължил малко повече… Разбира се, би могло да бъде най-обикновен разговор — в дочутите думи безспорно нямаше нищо, което да показва обратното.
Някаква сянка от вратата затъмни светлината. Тапънс подскочи и постави слушалката на мястото й точно когато мисис Переня заговори.
— Такъв приятен следобед! Излизате ли, мисис Бленкънсоп или току-що влизате?
Значи тази, която бе говорила от стаята на мисис Переня, не беше мисис Переня. Тапънс промърмори нещо в смисъл, че си е направила приятна разходка и тръгна Към стълбата.
Мисис Переня закрачи подире й през вестибюла. Тя изглеждаше още по-едра от обикновено. Приличаше на мощна атлетка.
— Трябва да си взема нещата — каза Тапънс и забърза нагоре по стълбата. Когато завиваше край ъгъла на стълбищната площадка, се сблъска с мисис О’Рърк, чието огромно туловище препречваше стълбата.
— О, о, мисис Бленкънсоп, изглежда, много бързате!
Тя не се отдръпна, а стоеше на място и се усмихваше на Тапънс, която се намираше точно под нея. Както винаги в усмивката на мисис О’Рърк имаше нещо, от което побиваха тръпки.
И изведнъж, без никаква причина, Тапънс почувства страх.
Грамадната ухилена ирландка с дебелия глас препречваше пътя й, а долу мисис Переня преграждаше подножието на стълбата.
Тапънс хвърли поглед през рамо. Дали само си въобразяваше, че във вдигнатото нагоре лице на мисис Переня има някаква заплаха или беше наистина така?
Абсурдно, рече си тя, абсурдно. Посред бял ден — и то в обикновен крайморски пансион. Но в къщата беше толкова тихо, спокойно. А тя стоеше сама тук, на стълбата, между двете жени. Безспорно в усмивката на мисис О’Рърк имаше нещо особено — някаква вторачена свирепост, помисли си Тапънс панически, „като котка, която дебне мишка“.
И изведнъж напрежението се разпръсна. По горната стълбищна площадка тичаше малка фигурка, която надаваше весели писъци. Малката Бети Спрот по ризка и гащички. Тя се стрелна край мисис О’Рърк и с радостен вик: „Ку-ку“, се хвърли към Тапънс.
Атмосферата се промени. Мисис О’Рърк, едра и добродушна, викаше:
— Ах, миличкото! Скоро ще стане голямо момиче.
Долу мисис Переня бе свърнала към вратата, която водеше за кухнята. Тапънс, уловила Бети за ръчичката, заобиколи мисис О’Рърк и забърза по коридора към мястото, където мисис Спрот чакаше да се скара на малката палавница.
Тапънс влезе с детето.
Тя почувства странно облекчение в тази домашна обстановка — разхвърляните детски дрешки, плюшените играчки, боядисаното креватче, грозноватото овче лице на мистър Спрот в рамка на тоалетната масичка, мърморенето на мисис Спрот, която се оплакваше от таксите за пране и от несправедливостта на мисис Переня, която отказва да разреши на пансионерите да си служат със свои електрически ютии…
Всичко беше толкова нормално, толкова успокоително, толкова всекидневно.
И все пак… преди малко… на стълбата.
„Нерви — рече си Тапънс. — Просто нерви!“
Но дали бяха само нерви? Някой наистина бе говорил по телефона от стаята на мисис Переня. Дали не беше мисис О’Рърк. Наистина много странно. Във всеки случай оттам никой в къщата няма да те чуе.