Разговорът трябва да е бил много къс, помисли си Тапънс. Най-обикновена кратка размяна на думи.
„Всичко върви добре. На четвърти, както е уговорено.“
Това може да не значи нищо… или да значи много.
Четвърти. Дата ли е това? Например четвърти от някой месец?
Или пък може да значи четвъртото място, или четвъртия електрически стълб, или четвъртия вълнолом… Дявол го знае!
А може да значи и четвъртия мост. През миналата война бил направен опит да бъде взривен. А дали изобщо значи нещо?
Възможно е да представлява потвърждение за някаква най-обикновена среща. Мисис Переня сигурно е разрешила на мисис О’Рърк да използва телефона в спалнята й винаги, когато пожелае.
А атмосферата на стълбата и оня напрегнат миг, изглежда, се дължат чисто и просто на изопнатите й нерви?
Тихата къща… чувството, че има нещо злокобно… нещо лошо…
„Придържай се към фактите, мисис Бленкънсоп — каза си Тапънс строго. — И си гледай работата.“
Глава 5
I
Капитан Хейдок се оказа много гостоприемен домакин. Той посрещна мистър Медоуз и майор Блечли радушно и настоя да покаже на първия „цялото си местенце“.
„Контрабандиста почивка“ е била първоначално две къщурки на крайбрежната охрана, кацнали на една скала над морето. Отдолу имаше малко заливче, но пътят до него беше опасен, само смели младежи можеха да се опитат да влязат там.
После къщурките били закупени от някакъв лондонски бизнесмен, който ги съединил в една и се опитал неохотно да създаде градина. Прескачал сегиз-тогиз за кратко време през лятото.
След това останали необитавани години наред, после взели да ги дават под наем с минимална мебелировка на летовници.
— А преди няколко години — обясни Хейдок, — ги купил някой си Хан, немец и ако питате мен, чисто и просто шпионин.
Томи наостри уши.
— Това е интересно — каза той, слагайки чашата, от която посръбваше шери.
— Дяволски предвидлив народ са тия немци — рече Хейдок. — Още оттогава са се готвили за този „театър“… поне такова е моето мнение. Погледнете разположението на това място. Идеално за сигнализиране към морето. Отдолу заливче, където лесно се влиза с моторница. Напълно изолирано поради самите очертания на скалата. Никой не може да ме убеди, че тоя Хан не е бил германски агент.
— Няма никакво съмнение — обади се майор Блечли.
— Какво е станало с него? — запита Томи.
— А! — възкликна Хейдок. — Разправят, че Хан похарчил много пари за това място. Най-напред прокарал път до брега, бетонни стъпала — скъпо нещо. След това стегнал цялата къща — обзавел я с бани и с всевъзможни скъпи приспособления. И на кого, мислите, възложил цялата тая работа? На местен предприемач? Нищо подобно. На някаква лондонска фирма или поне така се наричала. Само че много от хората й, които дошли тук, били чужденци! Някои от тях не знаели нито думица английски. Не сте ли съгласни с мен, че това изглежда крайно съмнително?
— Малко странно, разбира се — призна Томи.
— По онова време аз самият бях тъдява, живеех в бунгало и ме заинтересува какво прави тоя човек. Навъртах се наоколо и следях работниците. И трябва да ви кажа, че това не им харесваше. Все ме гледаха накриво. Един-два пъти дори ме заплашиха. Защо ще ме заплашват, щом всичко е редно и няма скрито-покрито?
Блечли кимна в знак на съгласие.
— Трябвало е да доложите на властите — каза той.
— Така и направих, драги. На полицията й дотегна да я безпокоя.
Той напълни отново чашата си.
— И какво получих за труда си? Учтиво невнимание. Слепи и глухи бяхме тогава. Не можеше и да става въпрос за нова война с Германия — в Европа цареше мир, — отношенията ни с Германия бяха отлични. Привличаха ни естествени симпатии. Тогава ме смятаха за изкуфял дъртак, войнолюбец, твърдоглав стар моряк. Каква полза да разправяш на хората, че германците изграждат най-добрите въздушни сили в Европа, и то не за да си правят разходки с тях!
Майор Блечли избухна:
— Никой не вярваше! Тъпаци! „Мир в наше време“! „Помиряване“! Глупости!
С лице, силно зачервено от потиснат гняв, Хейдок продължи:
— Наричаха ме военноподпалвач. Казваха, че съм бил пречка за мира. Мир, а! Знаех аз какво целеха нашите приятели хуни! И обърнете внимание: опичат си работата много отдалече. Бях убеден, че мистър Хан крои нещо лошо. Не ми се нравеха чуждестранните му работници. Не ми харесваше прахосването на пари за това място. Непрекъснато предупреждавах.
— Браво! — похвали го Блечли.
— Най-после — заяви капитанът — започнаха да ми обръщат внимание. Дойде ни нов полицейски началник — военен в оставка. И има благоразумието да ме изслуша. Хората му започнаха да душат наоколо. И, разбира се, Хан си вдигна чукалата. Чисто и просто се измъкна и изчезна една прекрасна нощ. Полицията претършува цялото място. В един сейф, вграден в стената на столовата, намериха радиопредавател и някои твърде компрометиращи документи. А под гаража — огромен склад за бензин в големи цистерни. Мога да ви заявя, че бях много доволен. Приятели в клуба често ме подкачаха за шпиономанията ми. След това млъкнаха. Лошото ни е, че сме толкова наивно доверчиви.