Все пак трябваше да внимават — лесно можеха да извършат някаква грешка. Самата тя бе направила грешка оня ден — нищо особено, но достатъчно указание, предупреждаващо да бъде предпазлива. Такъв лесен начин за установяване на близост и на добри отношения — посредствена плетачка моли за съвет. Но една вечер забрави това, пръстите й неволно възвърнаха предишната си сръчност, куките затракаха бързо с равномерния звън на опитна плетачка. Мисис О’Рърк забеляза това. Оттогава Тапънс се стараеше да държи златната среда — да не плете толкова несръчно, както в началото, но не и толкова бързо, колкото умееше.
— Аг бу бент? — запита Бети. Тя повтори въпроса: — Аг бу бент?
— Чудесно, миличка — отвърна Тапънс разсеяно. — Прекрасно.
Доволна, Бети пак си замърмори нещо.
Следващата стъпка ще бъде лесна, мислеше си Тапънс. Знаеше точно как да постъпи. Но трябваше да я съгласува с Томи…
Докато лежеше и кроеше планове, времето летеше. Мисис Спрот влезе задъхана да търси Бети.
— Ох, ето я. Не можех да проумея къде се е дянала. Ах, Бети, лошо момиче! Ох, мисис Бленкънсоп, извинявайте.
Тапънс се повдигна на леглото. Бети с ангелско личице съзерцаваше делото си.
Тя бе измъкнала всички връзки от обувките на Тапънс и ги бе натопила в чашата за миене на зъби. Сега ги побутваше щастливо с пръстче.
Тапънс се разсмя и прекъсна извиненията на мисис Спрот.
— Колко смешно! Не се безпокойте, мисис Спрот, всичко ще се оправи. Аз съм виновна. Трябваше да гледам какво прави. Беше толкова тиха!
— Знам — въздъхна мисис Спрот. — Когато са тихи, това е винаги лош знак. Още тази сутрин ще ви донеса нови връзки за обувки, мисис Бленкънсоп.
— Не си правете този труд — каза Тапънс. — Ще изсъхнат и пак ще си бъдат като нови-новенички.
Мисис Спрот отведе Бети, а Тапънс стана да приведе плана си в действие.
Глава 6
I
Томи погледна предпазливо пакетчето, което Тапънс му пъхна в ръцете.
— Това ли е?
— Да. Внимавай да не се изцапаш.
Томи помириса леко пакетчето и отговори решително:
— Ще внимавам. Но какво е това ужасно нещо?
— Асафетида10 — отвърна Тапънс. — Една щипка от нея и, както се казва в рекламата, ще се чудиш защо приятелят ти не е вече внимателен към теб.
— Хитра работа — промърмори Томи.
Скоро след това се случиха различни неща.
Първото, беше миризмата в стаята на мистър Медоуз.
Мистър Медоуз, на характер човек, който не обичаше да се оплаква, отначало само подхвърли лек намек, но после започна все по-енергично да протестира.
Повика мисис Переня да се убеди сама. Макар и неохотно, тя се видя принудена да признае, че наистина се усеща миризма. Подчертано неприятна миризма. Може би, предположи тя, кранчето на газовата печка пропуска.
Томи се наведе, помириса и отбеляза, че според него миризмата не иде оттам. Нито от пода. Лично той смята, че е от умрял плъх.
Мисис Переня призна, че е чувала за такива случаи, но е сигурна, че в „Сан Суси“ няма плъхове. Може да е мишка, макар че самата тя никога не е виждала мишка.
Мистър Медоуз заяви твърдо, че миризмата показва наличие на плъх — и добави още по-твърдо, че няма да преспи нито една нощ повече в тази стая, докато въпросът не се изясни. Помоли мисис Переня да му даде друга стая.
Мисис Переня отговори: Разбира се, тя тъкмо се канела да предложи същото. За съжаление единствената свободна стая е твърде малка и не е с изглед към морето, но ако мистър Медоуз няма нищо против това…
Мистър Медоуз нямаше нищо против. Едничкото му желание беше да се махне от тая миризма. Тогава мисис Переня го заведе до една малка спалня, чиято врата случайно се намираше точно срещу вратата на стаята на мисис Бленкънсоп и заповяда на полуидиотката с дрезгавия глас Биътрис „да премести нещата на мистър Медоуз“. След това обясни, че ще повика „човек“ да вдигне дъските на пода и да потърси причината за миризмата.
Така въпросът се уреди задоволително и за двете страни.
II
Втората случка беше сенната хрема на мистър Медоуз. Поне така я нарече той отначало. По-късно призна колебливо, че може просто да е настинал. Кихаше много и очите му сълзяха. От голямата копринена носна кърпа на мистър Медоуз лъхаше лек, едва доловим мирис на суров лук, който вятърът разнасяше, но никой не забелязваше това, защото обилно количество одеколон прикриваше тази по-остра миризма.
Накрая, сломен от непрекъснатото кихане и секнене мистър Медоуз реши да прекара тоя ден на легло.
Същата сутрин мисис Бленкънсоп получи писмо от сина си Дъглас. Мисис Бленкънсоп беше толкова развълнувана и възбудена, че всички в „Сан Суси“ научиха за това събитие. Писмото не е цензурирано, обясни тя, защото за щастие го донесъл един приятел на Дъглас, дошъл си в отпуск, така че този път Дъглас можал да пише по-подробно.
10
Асафетида — растителна смола с миризма на чесън, която се употребява в медицината и при готвене. — Бел. прев.