Докато говореше, Тапънс си спомни, като Томи неотдавна, думите на медицинската сестра Кевъл: „Не е достатъчно само родолюбив. В сърцето ми не бива да има омраза.“
Това изказване на една истинска патриотка винаги им се бе струвало връхна точка на саможертвата.
Карл фон Дайним улови ръката й и я целуна.
— Благодаря ви — каза той. — Това, което казвате, е хубаво и вярно. Ще бъда по-твърд.
„О, боже — мислеше си Тапънс, когато вървеше по пътя към града, — колко жалко, че човекът, който ми е най-симпатичен тук, е германец! Всичко е с главата надолу!“
III
Тапънс беше крайно акуратна. Макар и да нямаше никакво желание да ходи в Лондон, тя сметна за благоразумно да изпълни точно това, което бе говорила. Ако тоя ден бе направила само някаква екскурзия донякъде, някой можеше да я види и това да се разчуе в „Сан Суси“.
Не, миене Бленкънсоп бе заявила, че отива в Лондон и трябваше да отиде именно в Лондон.
Купи си билет за отиване и връщане трета класа й тъкмо когато напускаше билетното гише се сблъска о Шийла Переня.
— Здравейте — каза Шийла. — Закъде ще пътувате?. Аз пък се отбих да направя справка за един колет, който, изглежда, се е загубил.
Тапънс обясни плановете си.
— О, да, разбира се — каза Шийла небрежно. — Спомням си, че споменахте нещо в този смисъл, но не знаех, че заминавате именно днес. Ще дойда да ви изпратя до влака.
Шийла беше необикновено оживена. Сега не изглеждаше избухлива, нито навъсена. Бъбреше много весело за дребни подробности от всекидневния живот в „Сан Суси“. Говори на Тапънс до потеглянето на влака от гарата.
След като помаха от прозореца и погледна отдалечаващата се фигура на момичето, Тапънс седна на мястото си в ъгъла и се отдаде на сериозни размишления.
Случайно ли, питаше се тя, Шийла се намираше на гарата точно по същото време? Или това беше доказателство за усърдността на врага? Може би мисис Переня е искала да се увери, че бъбривата мисис Бленкънсоп действително е заминала за Лондон? Второто й се струваше по-вероятно.
IV
Едва на другия ден Тапънс има възможност да поговори е Томи, тъй като се бяха уговорили никога да не се опитват да се свързват помежду си под покрива на „Сан Суси“.
Мисис Бленкънсоп срещна мистър Медоуз, когато той, с малко отслабнала сепна хрема, се разхождаше бавно по кея. Седнаха на една от пейките по крайбрежната алея.
— Е? — попита Тапънс.
Томи кимна бавно. Изглеждаше доста омърлушен.
— Да — отвърна той. — Открих нещичко. Но какъв ден, господи! Все с око на цепката на вратата. Вратът ми се схвана.
— Остави сега твоя врат — каза Тапънс, безчувствена към страданието му. — Разказвай.
— Е, разбира се, най-напред влязоха слугите да оправят леглото и да разтребят стаята. После дойде и мисис Переня, но докато слугините бяха още вътре, за да ги скастри за нещо. По едно време се вмъкна хлапето и излезе пак с някакво плюшено кученце.
— Да, да. А някой друг?
— Един-единствен — произнесе Томи бавно.
— Кой?
— Карл фон Дайним.
— Аха! — Тапънс почувствува внезапна болка. — Значи все пак… Кога дойде?
— По време на обеда. Излезе от столовата рано, качи се в стаята си, после мина през коридора и се вмъкна в твоята. Стоя там близо четвърт час. — Томи помълча. — Мисля, че така всичко се изяснява, нали?
Тапънс кимна.
Да, напълно с изяснява. Карл фон Дайним би могъл да влезе в спалнята на мисис Бленкънсоп и да остане там четвърт час по една-единствена причина. Съучастничеството му се доказваше. Той трябва да е отличен артист, помисли си Тапънс.
Думите му, отправени към нея тази сутрин, бяха прозвучали толкова искрено. Е, в известен смисъл може да са били искрени. За да мамиш, трябва да знаеш кога да си служиш с истината. Карл фон Дайним, действително беше патриот, неприятелски агент, работещ за родината си. Човек е длъжен да го уважава за това. Да, но и да го унищожи.
— Жалко — изговори Тапънс бавно.
— Да, жалко — каза Томи. — А е добро момче.
— Ако бяхме с теб в Германия и ние щяхме да правим същото — рече Тапънс.
Томи кимна. Тапънс продължи:
— И тъй, горе-долу знаем положението. Карл фон Дайним работи с Шийла и майка й. Вероятно мисис Переня е „голямата клечка“. Освен това имаме и оная чужденка, дето разговаряше с Карл вчера. Тя също е замесена по някакъв начин.
— Какво ще правим сега?
— Ще трябва някой ден да претършуваме стаята на мисис Переня. Там може да има нещо, което би ни насочило по някаква диря. И трябва да я следим — да видим къде ходи и с кого се среща. Томи, хайде да доведем Албърт тук.