Преди години Албърт, пиколо в хотел, бе обединил силите си с младото семейство Бирсфърд и участвал в неговите приключения. След това бе постъпил в тяхното частно детективско бюро и служил като единствен негов разсилен. Преди около шест години се бе оженил и сега беше горд собственик на пивницата „Патицата и кучето“ в Южен Лондон.
Тапънс продължи бързо:
— Албърт много ще се зарадва. Ще го докараме тук. Може да се настани в кръчмата до гарата и да следи семейство Переня и всички други.
— Ами мисис Албърт?
— Миналия понеделник тя заминала с децата при майка си в Уелс. Поради въздушните нападения. Така всичко се урежда отлично.
— Да, идеята ти е добра, Тапънс. Наистина ще бие много на очи, ако двамата с теб следим жената. Албърт е тъкмо за тази работа. Сега друго нещо: според мен трябва да държим под око така наречената полякиня, която разговаряше с Карл и се навърта тъдява. Струва ми се, че тя представлява другия клон на организацията — именно това трябва да разберем.
— О, да, съгласна съм. Тя идва тук за инструкции или да взема поръчки. Следващия път, когато я видим, единият от нас трябва да я проследи и да научи нещо повече за нея.
— А защо да не претърсим стаята на мисис Переня и стаята на Карл например?
— Мисля, че няма да намерим нищо в неговата. В края на краищата като германец полицията има право да я обискира, така че той ще внимава да няма в нея нищо подозрително. Виж, със семейство Переня ще бъде трудно. Когато майката е извън къщата, Шийла често е там, пък Бети и мисис Спрот непрекъснато търчат по стълбите, а мисис О’Рърк прекарва много време в спалнята си.
Тя помълча.
— На обед е най-подходящото време.
— Времето, избрано от мистър Карл, а?
— Именно. Аз мога да се престоря, че ме боли главата и да се прибера в стаята си. Само че някой може да дойде и да пожелае да се погрижи за мен. Знам какво да направя: просто ще се вмъкна тихомълком преди обеда и ще се кача в стаята си, без да се обадя никому. А след обяда мога да кажа, че съм имала главоболие.
— Не е ли по-добре аз да изпълня този номер? Утре сенната хрема би могла да ме повтори.
— Мисля, че е по-добре да бъда аз. Хванат ли ме, винаги мога да кажа, че съм търсила аспирин или нещо друго. Виж, ако заварят в стаята на мисис Переня някого от мъжете, това би дало повод за повече клюки.
Томи се ухили:
— От скандално естество.
Изведнъж усмивката му помръкна. Той стана някак сериозен и угрижен.
— Необходимо е да действаме колкото може по-бързо, мила. Днес новините са лоши. Трябва скоро да имаме някакъв резултат.
V
Томи продължи разходката си. След малко влезе в пощата, където се свърза по телефона с мистър Грант и докладва-, че „последната операция беше успешна и нашият приятел К е несъмнено замесен“.
После написа едно писмо и го пусна. То беше адресирано до мистър Албърт Бат, „Патицата и кучето“, Глъморган стрийт, Кенингтън.
След това си купи един седмичник, който претендираше, че осведомява английската общественост точно какво ще стане, и закрачи невинно обратно към „Сан Суси“.
Изведнъж го спря мощният глас па капитан Хейдок, който се подаваше от двуместната си кола и викаше? „Хей, Медоуз, искате ли да ви закарам?“
Томи прие поканата с благодарност и се качи.
— Значи четете тая отрепка, а? — попита Хейдок, хвърляйки бегъл поглед към алената корица на „Тайни седмични новини“.
Мистър Медоуз се смути леко, като всички читатели на въпросното, периодично издание, когато им задаваха този въпрос.
— Ужасна отрепка — съгласи се той. — Но понякога, знаете ли, като че ли наистина са осведомени какво става зад кулисите.
— А понякога грешат.
— Е, вярно.
— Бедата е там — каза капитан Хейдок, който караше твърде неуверено по еднопосочната улица и едва не се блъсна в един голям фургон, — че когато човек излезе прав, това се помни, а когато сгреши, забравят го.
— Мислите ли, че има някаква истина в този дух, че Сталин ни направил някакво предложение?
— Гладна кокошка просо сънува, момчето ми, гладна кокошка просо сънува — изказа се капитан Хейдок. — Руснаците са страшни дяволи. Не им вярвайте, ви казвам. Чух, че сте болнав.
— Лек пристъп на сенна хрема. Винаги ми се явява по това време на годината.
— Да, така става. Лично аз никога не съм боледувал от такова нещо, но един мой приятел я имаше. Поваляше го редовно всеки юни. Чувствате ли се достатъчно разположен да поиграем голф?
Томи отговори, че би поиграл с голямо удоволствие.
— Чудесно. Да се уточним за утре, а? Вижте какво, трябва да отида на съвещание във връзка с организацията „Парашот“ — за набиране на местни доброволци — прекрасна идея, ако питате мен. Време е всички да вложим силите си. И тъй, да се уговорим за около шест. Удобно ли ви е?