Като заобиколи Тапънс, мисис Переня взе шишенцето с аспирина от умивалника.
— Колко искате? — запита тя отсечено.
Мисис БЛЕНКЪНСОП прие три. Придружена от мисис Переня, тя мина в своята стая, и забързано отклони предложението да си сложи грейка.
На, излизане от стаята й мисис Переня даде последния изстрел:
— Но вие си имате аспирин, мисис Бленкънсоп. Аз го видях.
Тапънс побърза да извика:
— О, зная. Зная, че имам, но съм толкова глупава, че просто не можах да го намеря.
Мисис Переня оголи големите си бели зъби и каза:
— Е, добре, приятна почивка до времето за чай.
И излезе, като затвори вратата подире си. Тапънс въздъхна дълбоко. Не смееше да помръдне на леглото СИ, да не би мисис Переня да се върне.
Дали се е усъмнила в нещо? Тези зъби, толкова големи и толкова бели… „За да ям по-добре, миличка.“11 Колкото пъти забележеше тия зъби, Тапънс все си помисляше тока. Ръцете на мисис Переня също бяха големи, страшни.
Тя, изглежда, приемаше присъствието на Тапънс в спалнята й като съвсем естествено. Но по-късно щеше да намери чекмеджето на бюрото си отключено. Дали няма да се усъмни тогава? Или просто ще помисли, че сама го е оставила отключено? Случват се такива неща. Дали Тапънс бе успяла да подреди книжата така, че да изглеждат както преди?
Разбира се, дори и мисис Переня да забележи нещо нередно, по-вероятно е да заподозре някоя от слугините, отколкото „мисис Бленкънсоп“. Но дори и да заподозре нея, може би ще си обясни постъпката й с неуместно любопитство? Тапънс знаеше, че има хора, които си завират носа навсякъде.
Но, от друга страна, ако мисис Переня беше прочутата германска агентка М, тя ще я заподозре в контрашпионаж.
Ала нищо в поведението й не показваше прекомерна бдителност.
Тя се държеше напълно естествено — като се изключеше единствено оная остро подчертана забележка за аспирина.
Внезапно Тапънс се привдигна от леглото. Бе си спомнила, че аспиринът заедно с йода и шишенцето с таблетки натриев бикарбонат се намираха в дъното на чекмеджето на писалището, където та бе сложила при ваденето на багажа си.
Следователно излиза, че не само тя си пъхаше носа в чужди стаи. Мисис Переня я бе изпреварила.
Глава 7
I
На следващия ден мисис Спрот замина за Лондон. Няколко подмятания за опипване на почвата от нейна страна накараха незабавно част от обитателите на „Сан Суси“ да си предложат услугите да гледат Бети.
Когато МИСИС Спрот, след безброй прощални напътствия към Бети да бъде послушно момиче, замина, Бети се лепна за Тапънс, която бе решила да я поеме тази сутрин.
— Иглай — каза Бети. — Иглай клиеница.
От ден на ден тя говореше все по-добре и бе придобила един много очарователен навик — да наклонява главичката си на една страна, да гледа събеседника си с пленителна усмивка и да шепне: „Моля-я.“
Тапънс възнамеряваше да я изведе на разходка, но валеше проливен дъжд, затова двете се оттеглиха в спалнята. Там Бети се устреми право към най-долното чекмедже на бюрото, където държеше играчките си.
— Искаш ли да скрием Бонзо? — запита Тапънс.
Но Бети бе променила решението си и в замяна на това пожела:
— Чети ми пликазка.
Тапънс извади от единия край на шкафа някаква ужасно опърпана книга, но Бети я спря с писък:
— Не, не. Не’убаво… лошо…
Тапънс я изгледа учудено, после погледна книгата — тя беше цветно издание на „Малкият Джек Хорнър“.
— Искаш да кажеш, че Джек е бил лошо момче? — попита тя. — Понеже крадял стафиди от пудинга, а?
Бети потвърди натъртено:
— Ло-о-ош! — и добави със страшно усилие: — Мл-ъ-ъсен!
Тя грабна книгата от Тапънс и я сложи обратно при другите, после измъкна подобна книга от другия край на шкафа и обяви със сияйна усмивка:
— Ч-ч-чист, хубав Джеколнъл!
Тапънс разбра, че мръсните и оръфани книги са били заменени с нови, по-чисти издания и това й се видя много смешно. Мисис Спрот беше, както казваше Тапънс, „майка чистофайница“ до крайност: непрекъснато пазеше дъщеря си да не се зарази от микроби, да не яде нечиста храна и да не смуче замърсена играчка.
Тапънс, възпитана на свободния й непринуден живот, който течеше в жилище на енорийски пастор, винаги се бе отнасяла с презрение към прекалената хигиена и бе привикнала двете си деца да поемат, както се изразяваше, „поносимо количество“ мръсотия. Но сега тя взе покорно чистия екземпляр на „Джек Хорнър“ и го зачете на детето, с подходящите за случая коментарии. Бети мърмореше: „Това е Джек!… Стафи-да!… В пудинг!“ — сочейки тези интересни предмети с лепкаво пръстче, така че много скоро и този втори екземпляр стана за боклука. Преминаха на „Гъске, гъске миличка“ и „Бабичката, която живеела в обувка“, след което Бети скри книжките си и Тапънс трябваше да търси безкрайно дълго, докато намери всяка от тях, а това доставяше голямо удоволствие на Бети. Така сутринта премина бързо.
11
Думи, с които вълкът отговорил на въпроса на Червената шапчица защо зъбите му са толкова големи. — Бел. прев.