Тези мисли преминаха през главата на Тапънс само за една-две секунди. Като се извърна рязко от прозореца, тя прошепна нещо на мисис О’Рърк, изскочи бързо от стаята и като се спусна тичешком по стълбите, излезе от парадния вход.
Зави надясно и се завтече по страничната градинска пътека към мястото, където бе забелязала лицето. Сега там нямаше вече никого. Тапънс се запровира през храсталака и когато се озова на пътя, огледа хълма нагоре и надолу. Но не можа да види никого. Къде се бе дянала жената?
Ядосана, Тапънс свърна обратно към градината на „Сан Суси“. Дали всичко това не беше игра на въображението й? Не, жената бе стояла там.
Тапънс започна упорито да обикаля градината, да надзърта зад храстите. Измокри се много, ала не откри никаква следа от непознатата. Върна се по стъпките си обратно към къщата с някакво смътно предчувствие — странен, неопределен страх, че ще се случи нещо.
Но не можа да отгатне и никога не би могла да отгадае какво точно щеше да се случи.
II
Тъй като времето се бе прояснило, мис Минтън облече Бети, за да я изведе на разходка. Те отиваха в града да купят целулоидно пате, което да плава във ваничката на Бети.
Бети не се свърташе на място от радост. Подскачаше така лудо, че беше крайно трудно да се напъхат ръчичките й във вълненото пуловерче. Тя и мис Минтън закрачиха една до друга, като Бети бърбореше шумно! „Ку-пи па-те. Ку-пи па-те. За ваничка на Бети. За ваничка на Бети“ — и изпитваше голямо удоволствие да повтаря непрекъснато тези важни неща.
Две кибритени клечки, оставени небрежно кръстосани на мраморната маса във вестибюла, осведомиха Тапънс, че мистър Медоуз прекарва следобеда по петите на мисис Переня. Тапънс се оттегли в салона, в компанията на семейство Кейли.
Мистър Кейли беше нервен. Дошъл в Лийхемптън, обясни той, на пълна почивка и спокойствие, но какво спокойствие може да има с дете в къщата? По цял ден пищи и тича насам-нататък, скача по пода…
Жена му промърмори примирително, че Бети е много мило дете, но забележката й не бе посрещната благо склонно.
— Не се съмнявам, не се съмнявам — отвърна мистър Кейли, въртейки дългата си шия. — Но майката е длъжна да я накара да мирува. Трябва да се съобразява и с другите. Има болни хора, чиито нерви се нуждаят от почивка.
— Не е лесно да накараш дете на тая възраст да мирува — обади се Тапънс. — Не е естествено. Ако детето е тихо, значи нещо не му е в ред.
Мистър Кейли закряка ядно:
— Ами, ами! Цялата беда е в глупавото сегашно възпитание. Оставят децата да правят каквото си искат. Детето трябва да седи мирно и тихо, да си играе с кукла или да чете, или да се занимава с нещо друго.
— Но тя няма още и три годинки — каза Тапънс с усмивка. — Не може да се очаква от такова дете да чете.
— Е, добре, но трябва да се направи нещо. Ще говоря с мисис Переня. Представете си, тази сутрин още преди седем часа детето пееше в леглото си! Аз прекарах лошо нощта и призори тъкмо заспивах и изведнъж ме събуди.
— Много е важно мистър Кейли да спи колкото е възможно повече — рече мисис Кейли загрижено. Така нареди лекарят.
— Трябва да отидете в частна болница — каза Тапънс.
— Уважаема госпожо, такива заведения са разорително скъпи, а и атмосферата там не е подходяща. Болничната обстановка вреди на подсъзнанието ми.
— Докторът му препоръча весела компания, нормален живот — обясни мисис Кейли услужливо. — Смята, че е по-добре да постъпи в пансион, отколкото да наеме мебелирана къща. Така мистър Кейли няма да се отдава на мрачни мисли, а размяната на мисли с други хора ще го ободрява.
Доколкото можеше да съди Тапънс, размяната на мисли с мистър Кейли се свеждаше до изброяване на болестите му и симптомите им и до тяхното съчувствено или несъчувствено приемане.
Тапънс ловко промени темата на разговора.
— Бих желала да ми кажете — подхвана тя — какво мислите за живота в Германия. Споменахте, че през последните години сте пътували често Дотам. Ще ми бъде интересно да чуя мнението на човек с жизнен опит като вас. Виждам, че не се влияете От предразсъдъци и можете да дадете точна представа за положението там.
Тапънс смяташе, че мъжът трябва да се ласкае щедро. Мистър Кейли веднага се хвана на въдицата.
— Права сте, уважаема госпожо, аз действително мога да дам ясно, непредубедено мнение. Е, според мен…
Последва дълъг монолог. Подхвърляйки от време на време: „А, много интересно!“ или „Колко сте наблюдателен!“, Тапънс слушаше с внимание, което в случая не беше престорено. Защото мистър Кейли, насърчен от интереса на слушателката си, се прояви като пламенен почитател на нацисткия режим. Колко хубаво ще бъде, даваше да се разбере той, макар и да не го казваше открито, ако Англия и Германия се съюзят против останалата Европа.