Томи кимна бавно.
— А вие, Кейли? Гледайте, мисис Спрот: и Медоуз и Кейли мислят като мен.
Мисис Спрот отвърна с неочаквана разпаленост:
— Да, на всички вие сте мъже! А питате ли жените?
Томи потърси с очи Тапънс. Тя изрече тихо и развълнувано:
— Аз… аз съм съгласна с мисис Спрот.
„Дебъра! Дерик! — мислеше си Тапънс. — Ако бяха те и аз щях да реагирам по същия начин. Томи и другите са прави, не се съмнявам в това, но не бих постъпила другояче. Не мога да рискувам.“
— Никоя майка на тоя свят не би рискувала, това е истината — изказа се мисис О’Рърк.
— Знаете ли, според мен… ъ-ъ… — измънка мисис Кейли и гласът й заглъхна в неясен брътвеж.
Мис Минтън проговори с треперещ глас:
— Такива страшни неща стават! Никога няма да си простим, ако се случи нещо на миличката Бети.
— Вае не казахте нищо, мистър фон Дайним? — обърна се Тапънс рязко към него.
Cimare очи на Карл блестяха. Лицето му беше непроницаемо като маска. Той отговори бавно и студено:
— Аз съм чужденец. Не познавам вашата английска полиция. Не зная дали е кадърна, експедитивна.
Някой бе влязъл във вестибюла. Беше мисис Переня с пламнали бузи. Явно бе бързала по нанагорнището.
— Какво става? — запита тя със заповеднически властен глас на силна жена, а не на вежлива собственица на пансион.
Обясниха й — разказът им беше объркан, понеже говореха няколко души едновременно, но тя бързо се ориентира в положението.
И след като се ориентира, като че ли целият случай бе предоставен на нейната присъда. Тя беше върховният съдия.
Мисис Переня подържа една минута надрасканата набързо бележка, после я върна. Думите й бяха резки и повелителни:
— Полицията ли? Тя няма да свърши нищо. Рискувате да развали работата. Оправете се без нейна помощ. Сами потърсете детето.
Блечли повдигна рамене и каза:
— Правилно. Най-добре да не викаме полицията.
— Тя почти няма за какво да се улови — вметна Томи.
— Слугинята каза, че ги видяла само преди половин час — обади се Тапънс.
— Хейдок! — сети се Блечли. — Хейдок може да ни помогне. Той има кола. Жената изглеждала особена, казвате. И при това чужденка? Трябва да е оставила някаква диря, която можем да проследим. Да тръгваме, няма време за губене. Ще дойдете ли с мен, Медоуз?
Мисис Спрот стана.
— Аз също идвам.
— Хайде, хайде, уважаема госпожо, оставете това на нас…
— И аз ще дойда…
— Е, добре…
Майор Блечли се предаде, след като промърмори вещо в смисъл, че жената е по-опасна от мъжа.
III
След като се ориентира в положението с похвална моряшка бързина, накрая капитан Хейдок подкара колата, До него седеше Томи, а отзад бяха Блечли, мисис Спрот и Тапънс. Мисис Спрот се бе вкопчила здраво за Тапънс, защото Тапънс единствена (с изключение на Карл фон Дайним) познаваше тайнствената похитителка по физиономия.
Капитанът беше добър организатор и действаше експедитивно. Много бързо той напълни колата с бензин, подхвърли на Блечли карта на окръга и друга по-голяма на самия Лийхемптън и ето че беше готов за тръгване.
Мисис Спрот бе изтичала отново до втория етаж, вероятно да вземе палто от стаята си. Но когато се качи в колата и потеглиха по нанадолнището, показа на Тапънс нещо в чантата си. Беше малък пистолет.
— Взех го от стаята на майор Блечли — прошепна тя. — Спомних си как един ден намекна, че има пистолет.
Тапънс я изгледа малко недоверчиво.
— Мислите ли, че… Мисис Спрот процеди през зъби:
— Може да потрябва. Тапънс седеше и се възхищаваше от необикновените сили, които майчинското чувство събуди у една обикновена млада майка. Представяше си как мисис Спрот — жена, която обикновено би се страхувала до смърт от огнестрелни оръжия — хладнокръвно застрелва всекиго, който би сторил нещо лошо на детето й.
По предложение на капитана първо отидоха на гарата. Само преди двайсетина минути от Лийхемптън бе отпътувал някакъв влак, така че възможно беше бегълците да са заминали с него.
На гарата се разделиха, като капитанът се зае със събирача на билети, Томи — с касата, а Блечли — с хамалите отвън. Тапънс и мисис Спрот влязоха в дамската тоалетна — да не би жената да се е отбила там да промени външността си, преди да се качи на влака.
Всички удариха на камък. Сега беше още по-трудно да се проследи пътят й. По всяка вероятност, изтъкна Хейдок, похитителите са чакали с кола и щом жената убедила Бети да тръгне с нея, са избягали. Тук именно, както изтъкна Блечли още веднъж, е нужно съдействието на полицията. Тъкмо такава организация е необходима, за да разпраща съобщения из цялата страна и да следи различните пътища.