— О, да, моля ви, моля ви… — завика мисис Спрот. — Трябва да бързаме.
Капитанът промърмори на себе си:
— Дай боже да сме на прав път. Кой знае каква жена с дете е видял оня дребосък.
Колата запъшка тежко нагоре по Неравния склон. Стръмнината беше голяма, ала тревата — ниска и гъвкава. Стигнаха благополучно до билото на възвишението. Тук нищо не спираше погледа чак до извивката на Хуайтхейвънския залив в далечината.
— Добре са го измислили — забеляза Блечли. — При нужда жената би могла да пренощува тук, горе, а утре заран да слезе в Хуайтхейвън и да вземе влака оттам.
— Доколкото виждам, няма никаква следа от тях — рече Хейдок.
Той се бе изправил в колата и държеше пред очите си някакъв военен бинокъл, който бе съобразил да вземе. Изведнъж лицето му се изопна: бинокълът бе уловил две движещи се точици.
— Открих ги, дявол да ги вземе…
Отпусна се обратно на шофьорската седалка и колата се понесе напред. Този път гонитбата трая малко. Подхвърляни във въздуха, мятани встрани, пътниците в колата бързо настигаха двете точици. Те вече се различаваха добре — висока фигура и ниска. Все по-близо… жена, която държеше дете за ръка… още по-близо… да, дете в зелена памучна рокличка. Бети! Мисис Спрот нададе сподавен писък.
— Всичко е вече наред, мила — каза майор Блечли, като я потупа благо. — Хванахме ги.
Продължиха преследването. Внезапно жената се обърна и съзря приближаващата към нея кола.
С вик тя вдигна детето на ръце и хукна.
Тичаше не напред, а настрана, към ръба на скалата.
След няколко ярда колата не можеше вече да продължава по-нататък, понеже мястото беше много неравно и осеяно с големи каменни блокове. Тя спря и пътниците заслизаха бързо.
Мисис Спрот изскочи първа и се втурна като безумна, подир двете бегълки.
Останалите я последваха.
Когато се приближиха на двайсетина ярда, другата жена се озова в безизходно положение. Сега тя стоеше до самия край на скалата. С остър писък притисна още по-здраво детето.
Хейдок извика:
— Боже мой, ще хвърли детето от скалата!…
Жената стоеше закована на място, притискайки силно Бети. Лицето й беше изкривено от бясна ненавист. Тя произнесе прегракнало някаква дълга фраза, която никой не разбра. И продължаваше да държи детето и да попоглежда от време на време към бездната долу — по-малко от един ярд я делеше от ръба й.
Тя явно искаше да хвърли детето от скалата.
Всички стояха сковани, зашеметени, ужасени, неспособни да помръднат от страх да не предизвикат нещастие.
Хейдок опипваше джоба си. Извади военен револвер и крясна:
— Оставете детето или ще стрелям!
Чужденката се изсмя. Тя притисна детето още по-силно до гърдите си. Двете фигури се бяха слели в една.
— Не смея да стрелям — промърмори Хейдок. — Ще улуча детето.
— Но тази жена е луда — каза Тапънс. — Всеки момент може да скочи заедно с детето.
Хейдок повтори безпомощно:
— Не смея да стрелям…
Но в този миг екна изстрел. Жената се олюля и падна, продължавайки да стиска детето в ръцете си.
Мъжете се завтекоха. Мисис Спрот стоеше на място и се олюляваше с димящ пистолет в ръцете си и с разширени очи.
Тя едва успя да направи няколко крачки напред.
Томи бе коленичил до телата. Обърна ги внимателно. Взря се в лицето на жената… забеляза с възхищение странната й, дива хубост. Очите й се отвориха, погледнаха го, после станаха безжизнени. С лека въздишка жената умря, простреляна в главата.
Невредима, малката Бети Спрот се измъкна от ръцете й и затича към другата жена, която стоеше като статуя.
Най-после мисис Спрот не издържа. Захвърли пистолета и падна на колене, като притискаше детето към себе си и викаше:
— Спасена е… спасена е… Ох, Бети… Бети! — и запита с плах шепот: — Дали… дали я убих?
Тапънс отговори твърдо:
— Не мислете за това. Мислете за Бети. Мислете само за Бети.
Мисис Спрот притискаше детето към себе си и хълцаше.
Тапънс отиде при мъжете.
— Истинско чудо — мърмореше Хейдок. — Лично аз не бих могъл да дам такъв изстрел. Не вярвам тази жена да си е служила досега с пистолет… просто инстинкт. Чудо и това!
— Слава богу! Животът на детето висеше на косъм! — каза Тапънс, погледна отвесния склон с морето отдолу и потръпна.
Глава 8
I
Следствието за смъртта на жената се състоя няколко дни по-късно. Забавиха го известно време, докато полицията установи самоличността й: Ванда Полонска, полска бежанка.
След драматичната сцена на скалите полуприпадналата мисис Спрот и Бети бяха откарани с колата обратно в „Сан Суси“, където на нощната героиня, предмет на живо любопитство, дадоха грейки, чаша хубав чай и накрая силна доза бренди.