— Това — забеляза Томи — не ми се вижда твърде ясно.
Грант се усмихна.
— Малко по-ясно, отколкото си мислите. H или М, разбирате ли, са инициали, които сме чували и преди. С тях са обозначени двама от най-важните и най-надеждни германски агенти. Засякохме дейността им в други държави и знаем нещичко за тях. Задачата им е да организират „пета колона“ в чужди страни и да действат като свръзка между въпросната страна и Германия. Знаем, че H е мъж, a M — жена. За тях ни е известно само, че са двамата най-надеждни агенти на Хитлер. В едно шифровано съобщение, което успяхме да дешифрираме около началото на войната, имаше следната фраза: „Предлагаме H или M за Англия. Неограничени пълномощия…“
— Разбирам. И Фаркър…
— Според мен Фаркър трябва да е налучкал следата на единия или другия от тях. За нещастие не знаем кой именно. „Сонг Сюзи“ звучи загадъчно… но френското произношение на Фаркър не беше безупречно! В джоба му имаше билет за отиване и връщане до Лийхемптън, който е показателен. Лийхемптън е на южния бряг — Борнмът или Торки2. Изобилие от частни хотели и пансиони. Между тях има един, който се казва „Сан Суси“.
Томи повтори:
— Сонг Сюзи… Сан Суси… Разбирам.
— Разбирате, нали? — попита Грант.
— Значи — каза Томи — трябва да отида там и… хм… да потършувам.
— Точно това се иска от вас.
Усмивката на Томи пак разцъфна.
— Не е ли малко неясна моята задача? — попита той. — Дори не ми е известно какво ще търся.
— Но аз и не мога да ви кажа. Не знам. Всичко предоставяме на вас.
Томи въздъхна. Изправи рамене.
— Ще опитам. Но не съм много блестящ ум.
— Чувал съм, че едно време сте вършили добра работа.
— Само че тогава беше чисто и просто късмет — побърза да вметне Томи.
— Е, именно късмет ни трябва.
Томи помисли минута-две. После каза:
— За това място „Сан Суси“…
Грант повдигна рамене:
— Може да е празна работа. Не съм сигурен. Възможно е Фаркър да е имал предвид песента „Сестра Сюзи шие ризи за войниците“. Всичко е догадки.
— А самият Лийхемптън?
— Това е място като всички останали. Има какви ли не екземпляри. Стари дами, стари полковници, безукорни моми, съмнителни клиенти, подозрителни клиенти, един-двама чужденци. Изобщо миш-маш.
— И H или M са между тях?
— Не непременно. Може би някой, който поддържа връзка с H или М. Но твърде вероятно е да са и самите H или М. Мястото не бие на очи — просто пансион в морски курорт.
— Нямате ли представа мъж или жена ще търся?
Грант поклати глава.
— Е, поне мога да опитам — примири се Томи.
— Пожелавам ви успех в опита, Бирсфърд. А сега да уточним подробностите…
II
Половин час по-късно, когато Тапънс влезе внезапно, задъхана и горяща от любопитство, Томи беше сам и с неопределено изражение на лицето си подсвиркваше върху едно кресло.
— Е? — попита Тапънс, влагайки безкрайно много чувство в тази едносрична думичка.
— Е — отговори Томи с малко неуверен вид, — получих работа… някаква.
— Каква?
Томи направи подходяща гримаса.
— Канцеларска работа в пущинаците на Шотландия. Секретна и тъй нататък, но не изглежда много интересна.
— И за двамата ни или само за теб?
— Съжалявам, но само за мен.
— Дяволите да те вземат. Как можа нашият мистър Картър да бъде толкова подъл?
— Предполагам, че на тия длъжности се прилага сегрегация на половете. Иначе човек става разсеян.
— Шифроване ли е… или дешифриране? Нещо като работата на Дебъра? Пази се, Томи, хората се смахват от такава работа, не могат да спят, ходят цяла нощ, стенат и повтарят 978345286 или нещо подобно, накрая получават нервно разстройство и отиват в лудница.
— С мен това няма да се случи. Тапънс произнесе мрачно:
— Но мисля, че рано или късно ще се случи. Може ли да дойда и аз — не да работя, а просто като съпруга? Чехли пред камината и топла вечеря след работния ден, а?
Томи, изглежда, се чувствуваше неловко.
— Съжалявам, драга. Съжалявам. Не ми се ще да те оставям…
— Но смяташ, че трябва да заминеш — промърмори Тапънс, спомняйки си за миналото.
— В края на краищата — подхвърли Томи плахо — можеш да плетеш.
— Да плета ли? — възмути се Тапънс. — Да плета? И като грабна ушанката, захвърли я на земята.
— Мразя сивокафявата вълна — каза Тапънс, — и тъмносинята, и светлосинята. Предпочитам да плета нещо с тъмнопурпурна!
— Звучи твърде войнствено — рече Томи. — Много прилича на „светкавична война“.
Той явно се чувстваше безкрайно нещастен. Тапънс обаче, като спартанка, се държеше храбро и призна великодушно, че, разбира се, той трябва да приеме работата и че всъщност това няма значение за нея. Добави, че, както подочула, търсеЯи жена да мие пода на пункта за първа помощ. Може пък да я намерят годна за тази работа.