Капитан Хейдок незабавно се бе свързал с полицията и лично бе завел полицаите на местопроизшествието на скалата.
Ако не бяха обезпокоителните новини за войната, вероятно вестниците щяха да отделят много по-голямо място на тази трагедия.
А в действителност тя се сведе до едно малко съобщение.
Тапънс и Томи трябваше да дават показания на следствието. В случай че репортьорите решеха да правят снимки на по-маловажните свидетели, в окото на мистър Медоуз за нещастие „попадна“ нещо, което го принуди да си сложи превръзка, която скриваше половината от лицето му. А мисис Бленкънсоп почти изчезна под шапката си.
Впрочем, доколкото съществуваше интерес, той беше насочен изключително към мисис Спрот и капитан Хейдок. Мистър Спрот, повикан с истерична телеграма, се завтече да види жена си, но се наложи още същия ден да се върне. Той изглеждаше симпатичен, но твърде невзрачен млад човек.
Следствието се откри с официалното установяване на самоличността на трупа от някоя си мисис Калфонт — жена с тънки устни, и проницателни очи, която по няколко месеца се занимаваше с подпомагане на бежанците.
Поланска, заяви тя, дошла в Англия с един свой братовчед и жена му, които, доколкото знаела, били единствените й близки. Според нея жената била малко неуравновесена. От нея подразбрала, че преживяла големи ужаси в Полша и цялото й семейство, включително няколко деца, било избито. Жената като че ли не била признателна за това, което правели за нея и станала подозрителна и мълчалива. Все си мърморела нещо и изглеждала ненормална. Намерили й работа като домашна прислужница, но преди няколко седмици напускала без предупреждение и без да съобщи в полицията.
Следователят запита защо не, са дошли близките на жената. Инспектор Браси обясни, че въпросната двойка била задържана по силата на Закона за защита на държавата за престъпление, свързано с една корабостроителница на бойни кораби. Той заяви, че въпросните двама чужденци се представяли за бежанци, за да влязат в страната, но веднага се опитали да получат работа близо до една военноморска база. Цялото семейство било под подозрение. Имали у себе си голяма парична сума със съмнителен произход. Що се отнася до покойната Полонска, всъщност нямало никакви улики против нея — само смятали, че е настроена против Англия. Но е възможно да е била вражеска агентка и да се е преструвала на невменяема. Когато повикаха мисис Спрот, тя веднага се обля в сълзи. Следователят беше много внимателен с нея, водейки я тактично по пътя на събитията.
— Беше толкова ужасно! — стенеше мисис Спрот. — Толкова е ужасно да убиеш човек! Аз не исках това, дори не ми идваше наум… ала заради Бети… помислих, че жената ще я хвърли от скалата, и трябваше да я спра… и, о, боже… не зная как го направих.
— Свикнали ли сте да си служите с огнестрелно оръжие?
— О, не! Само с пушки на панаирни стрелбища, но дори и тогава никога не съм улучвала. О, боже, чувствам се убийца!
Следователят я успокои и запита имала ли е връзки с покойната.
— О, не! Никога в живота си не съм я виждала. Сигурно беше луда, защото не познаваше нито мен, нито Бети.
В отговор на други въпроси мисис Спрот заяви, че шиела дрехи за полски бежанци, но нямала никакви други връзки с поляци в страната.
Хейдок, следващият свидетел, описа как е проследил похитителката и какво се е случило накрая.
— Убеден ли сте, че жената непременно се е готвела да скочи от скалата?
— Или да се хвърли, или да хвърли детето. Струваше ми се обезумяла от ненавист. Невъзможно беше да я вразумим. Трябваше да действаме незабавно. Аз самият мислех да стрелям и да я осакатя, но тя държеше детето пред себе си като щит. Страхувах се да не убия детето, ако стрелям. Мисис Спрот пое риска и успя да спаси живота на дъщеричката си.
Мисис Спрот пак се разплака.
Показанията на мисис Бленкънсоп бяха кратки — просто потвърдиха показанията на капитана. Дойде редът на мистър Медоуз.
— Поддържате ли показанията на капитан Хейдок и на мисис Бленкънсоп за случилото се?
— Поддържам. Жената несъмнено беше толкова обезумяла, че никой не можеше да се приближи до нея. Готвеше се да се хвърли с детето от скалата.
Други показания почти нямаше. Следователят заключи, че Ванда Полонска е умряла от ръката на мисис Спрот, и официално освободи последната от отговорност. Нямаше никакви улики, които да показват какво е било душевното състояние на покойната. Възможно е тя да е действала от омраза към Англия. На някои от „подаръците“, раздавани на полски бежанци, са надписани имената на дамите, които ги пращат, тъй че не е изключено жената да е научила по този начин името и адреса на мисис Спрот, но трудно може да се определи причината за отвличането на детето — може да е било някаква налудничава подбуда, абсолютно непонятна за нормалния човешки ум. Полонска според собствените й думи претърпяла тежка загуба в родината си и по всяка вероятност това е разстроило разсъдъка й. А може да е била вражеска агентка.