— Какво има, мила?
— И аз не знам. Когато каза това, нещо се мярна в главата ми, но пак изчезна!
— Голяма полза! — подметна Томи.
— Не иронизирай. Случват се понякога такива неща.
— Нещо за стрелба наслуки?
— Не, беше… почакай за минутка… мисля, че беше нещо, свързано със Соломон.
— Кедри, храмове, куп жени и държанки?
— Млъкни, де! — навика Тапънс, запушвайки ушите си. — Пречиш ми да мисля.
— Евреи? — мъчеше се да я подсети Томи. — Израилтянски племена?
Но Тапънс поклати глава. След минута-две каза:
— Искам да се сетя за коя ми напомняше тази жена.
— Покойната Ванда Полонска ли?
— Да. Още щом я, видях, лицето й ми се стори смътно познато.
— Мислиш ли, че си я срещала някъде другаде?
— Не, сигурна съм, че не съм я срещала.
— Мисис Переня и Шийла са съвсем друг тип.
— Е, да. Но не става дума за тях. Знаеш ли, Томи, тъкмо си мислех за тия двете.
— И има ли полза?
— Не съм сигурна. Става дума за оная бележка, намерена от мисис Спрот на пода в стаята й след отвличането на Бети.
— Е, и?
— Това, че била увита около камък и хвърлена през прозореца, са бабини деветини. Някой я е сложил там така, че мисис Спрот да я намери. И предполагам, че мисис Переня я е сложила.
— Смяташ, че мисис Переня, Карл и Ванда Полонска действат заедно?
— Да. Забеляза ли, че мисис Переня влезе точно в решителния момент и взе да го усуква — да не сме се обаждали на полицията? Тя взе цялото положение в ръцете си.
— Значи, продължаваш да мислиш, че тя е М?
— Да, а ти не мислиш ли?
— Допускам — отвърна Томи бавно.
— Слушай, Томи, да не би да имаш друга идея?
— Струва ми се страшно глупава.
— Кажи я все пак.
— Не, предпочитам да я премълча. Нямам на какво да се опра. Абсолютно нищо. Но ако съм прав, ние имаме работа не е M, а с Н.
Той си мислеше за Блечли. „Ала в какво мога да го обвиня? Изглежда много непосредствен, почти прекалено непосредствен, пък и нали той именно искаше да се обади на полицията. Но знаеше, че майката на детето няма да се съгласи. Това се подразбираше от заплашителното писмо. Но би могъл и да се преструва…“
Така се върна отново на озадачаващия, мъчителен въпрос, на който още не можеше да намери отговор.
Защо изобщо ще отвличат Бети Спрот?
III
Пред „Сан Суси“ стоеше кола с надпис „Полиция“.
Погълната в собствените си мисли, Тапънс почти не обърна внимание на това. Тя свърна по автомобилната алея, влезе през парадния вход и се качи направо в стаята си.
На прага се спря изненадана. От прозореца към нея се обърна някаква висока фигура.
— Боже мой — възкликна Тапънс, — ти ли си, Шийла? Момичето тръгна право към нея. Чак сега Тапънс я видя по-ясно, забеляза святкащите хлътнали очи на бледото, трагично лице.
— Радвам се, че дойдохте — каза Шийла. — Чаках ви. — Какво има?
Гласът на момичето беше спокоен, лишен от вълнение.
— Карл е арестуван! — каза тя.
— От полицията ли?
— Да.
— О, боже! — възкликна Тапънс. Не знаеше как да постъпи. Колкото и спокоен да беше гласът на Шийла, Тапънс схващаше какво се криеше зад това спокойствие.
Независимо дали беше негова съучастничка или не, тази девойка обичаше Карл фон Дайним и с болка на сърцето Тапънс почувства симпатии към това нещастно младо същество.
— Какво да правя? — попита Шийла.
Тапънс трепна от този прост, отчаян въпрос. Тя произнесе безпомощно:
— О, боже мой!
Шийла каза с глас, който звучеше като печална арфа:
— Отвели са го. И никога вече няма да го видя. Какво да правя? Какво да правя? — извика тя и като падна на колене до леглото, заплака сърцераздирателно.
Тапънс замилва тъмната й коса. След малко проговори с отпаднал глас:
— Може… може да не е вярно. Възможно е само да го интернират. Все пак, нали знаете, той е чужденец от неприятелска страна.
— Не казаха такова нещо. В момента обискират стаята му.
Тапънс произнесе бавно:
— Ами ако не намерят нищо?
— Разбира се, че няма да намерят нищо! Какво биха могли да намерят?
— Не знам. Може би вие знаете?
— Аз ли?
Насмешката, учудването й бяха толкова искрени, че не можеше да има съмнение. Всички подозрения на Тапънс, че Шийла Переня е замесена, изчезнаха за миг. Момичето не знаеше нищо, никога нищо не е знаело.
— Ако е невинен… — подхвана Тапънс.
— Какво значение има това? — прекъсна я Шийла. — Полицията ще измисли нещо.
— Не говорете глупости, мило дете! — сгълча я Тапънс. — Такова нещо не е възможно.
— Английската полиция е способна на всичко. Така казва майка ми.
— Майка ви може да казва, но греши. Уверявам ви, че не е истина.