Една-две минути Шийла я гледа недоверчиво. После рече:
— Е, добре, щом вие го казвате, вярвам ви.
Тапънс се чувстваше неловко.
— Прекалено доверчива сте, Шийла — каза тя рязко. — И може би сте постъпили неблагоразумно, като сте се доверили на Карл.
— И вие ли сте против него? Аз пък мислех, че той ви се харесваше. Той също мислеше така.
Трогателни млади хора. С тяхната убеденост, че всички ги харесват. Но, вярно, Карл й беше симпатичен. Наистина й беше симпатичен.
— Слушайте, Шийла — заговори тя малко уморено, — симпатиите и антипатиите нямат нищо общо с фактите. Нашата страна и Германия са в положение на война. Има много начини да служиш на родината си. Единият от тях е да събираш сведения и да действаш зад фронтовата линия. Това изисква смелост, защото ако те уловят, значи… — гласът й трепна за малко — край.
— Мислите ли, че Карл… — подзе Шийла.
— Че може да работи за родината си по този начин? Възможно е. Не вярвате ли?
— Не — отговори Шийла.
— Може да му е наредено да дойде тук като бежанец, разбирате ли, да се преструва на отявлен противник на нацистите, а същевременно да събира сведения.
Шийла каза тихо:
— Не може да бъде! Аз познавам Карл. Познавам сърцето и мислите му. Неговото главно влечение е науката, работата му, истината и знанията, криещи се в нея. Той е признателен на Англия, че му даде възможност да работи тук. Понякога, когато чува да се говорят несправедливи неща, се чувства германец и му става мъчно. Но винаги е мразил нацистите и режима им, погазването на свободата.
— Естествено е да говори така — подхвърли Тапънс. Шийла я изгледа укорително.
— Значи мислите, че е шпионин?
— Мисля, че… — Тапънс се поколеба — това е възможно.
Шийла тръгна към вратата.
— Разбирам. Съжалявам, че дойдох да ви моля да ни помогнете.
— Но какво според вас бих могла да направя аз, мило дете?
— Вие познавате много хора. Синовете ви са в армията и флотата и неведнъж съм ви чувала да казвате, че имате връзки с влиятелни личности. Смятах, че можете да ги накарате да направят нещо.
Тапънс си мислеше за тия въображаеми същества — Дъглас, Реймънд и Сирил.
— Боя се — каза тя, — че те не могат да направят нищо.
Шийла вдигна рязко глава и заговори разпалено:
— Значи да не се надяваме на нищо. Ще го откарат, ще го затворят и някой ден, рано сутрин, ще го изправят до стената и ще го разстрелят. И това ще бъде краят.
Тя излезе, като затвори вратата подире си.
„Ох, пусти да опустеят тия ирландци! — мислеше си Тапънс сред вихър от противоречиви чувства. — Защо имат такъв ужасен навик да изопачават нещата, докато те объркат? Ако Карл фон Дайним е шпионин, той заслужава разстрел. Аз трябва да държа на това, да не позволявам на това момиче с ирландския си глас да ме обайва така, че да смятам Карл за трагичен герой и мъченик!“
Спомни си гласа на една известна артистка, която декламираше стих от „Морски скитници“13:
„Дано да не е вярно — мислеше си Тапънс. — Ох, дано да не е вярно.“
И все пак как можеше да се съмнява, като имаше предвид това, което знаеше?
IV
Рибарят в края на Стария кей хвърли въдицата си и после започна внимателно да навива макарата й.
— Изглежда, няма вече никакво съмнение — рече той.
— Знаете ли — каза Томи, — просто съжалявам. Той е толкова симпатичен момък!
— Обикновено всички са такива, драги приятелю. Подлеците и мерзавците никога не пожелават да отидат да работят в неприятелска страна. Отиват храбреците. Това ни е много добре известно. Но фактът си е факт, случаят е доказан.
— Значи няма никакво съмнение, казвате?
— Абсолютно никакво съмнение. Между химическите му формули е намерен списък на хора във фабриката, които трябва да сондира като евентуални съмишленици на фашистите. Има също много хитър план за саботажи и химически процес, който, приложен с торове, ще унищожава огромни площи хранителни култури. И всичко това води към мистър Карл.
Проклинайки тайно Тапънс, която го бе накарала да обещае, че ще постави този въпрос, Томи запита твърде неохотно:
— Ами ако тези неща са му пробутани?
Мистър Грант се усмихна някак дяволито:
— Охо! — рече той. — Сигурно това е идея на жена ви.
— Хм, ъ-ъ… да, всъщност така е.
— Той е привлекателен младеж — подхвърли мистър Грант снизходително.
После продължи:
— Не, сериозно не мисля, че можем да приемем такава хипотеза. Знаете ли, че той разполага с цял запас от симпатично мастило? Това е неопровержимо доказателство. И мастилото не е на открито, както би било, ако някой друг го беше сложил там. Не е „лекарство, да се взема при нужда“, лежащо на поставката на мивката или нещо от тоя род. Откровено казано, много остроумно. Само веднъж досега съм срещал такъв похват, и то с копчета на жилетка. Когато човек иска да си направи симпатично мастило, накисва едно копче във вода. Копчето се стопява и ето ти мастило. Само че Карл фон Дайним не си служи с копчета, а с връзка за обувка. Много хитро.
13
„Морски скитници“ — едноактна трагедия от ирландския поет и драматург Джон Милингтън Синг (1871—1909), главни действащи лица в която са стара жена, загубила съпруг и четирима сина в морето, последният и син, който също тръгва по море, и двете дъщери. — Бел. прев.