— Аха! — Нещо се мярна в главата на Томи. Неясно, съвсем мъгляво.
Тапънс се оказа по-съобразителна. Веднага щом и доложи за разговора, тя се хвана за това важно обстоятелство.
— Връзки за обувки ли? Томи, това обяснява всичко!
— А именно?
— Колко си глупав! Не си ли спомняш как веднъж в стаята ми Бети развързваше връзките на обувките ми и ги топеше във вода? Навремето това ми се видя смешно. Сега обаче разбирам: тя е видяла Карл да прави същото и му е подражавала. И тъй като е имало опасност Бети да се разбъбри, уредил с оная жена отвличането й.
— Значи този въпрос се изяснява — рече Томи.
— Да. Хубаво е, когато всяко нещо започва да заема мястото си. Можеш да го оставиш и да продължиш нататък.
— А трябва да продължаваме нататък.
Тапънс кимна.
Времената бяха наистина тревожни. За всеобщо учудване Франция неочаквано капитулира. Самият й народ бе смутен и ужасен от това.
Съдбата на френския флот беше под съмнение.
Сега френското крайбрежие беше изцяло в ръцете на Германия и слуховете за нахлуване не представляваха вече далечна възможност.
— Карл фон Дайним е бил само брънка от веригата — каза Томи. — Първоизточникът е мисис Переня.
— Да, трябва да насочим вниманието си към нея. Но това няма да бъде лесно.
— Да, няма да бъде лесно, ако тя е мозъкът на цялата тая работа.
— Значи М е мисис Переня?
Томи се съгласи с това предположение.
— Наистина ли мислиш, че момичето не е замесено? — попита той колебливо.
— Напълно съм уверена. Томи въздъхна.
— Е, ти по-добре знаеш. Но в такъв случай лошо й се пише. Първо — мъжът, когото обича, и второ — майка й. Май не й остава много?
— Не може другояче.
— Да, но ако грешим? Ако М или Н са съвсем други? Тапънс отвърна хладно:
— Значи продължаваш да повтаряш все едно и също? Сигурен ли си, че не се заблуждаваш?
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид Шийла Переня.
— Ти си луда, Тапънс!
— Не, не съм луда. Тя те е оплела, Томи, като всички други мъже…
Томи отвърна ядно:
— Ни най-малко! Просто си имам свои догадки.
— А какви са те?
— Смятам за известно време да ги запазя в тайна. Ще видим кой от нас е прав.
— Според мен трябва да насочим всичките си усилия към мисис Переня. Да разберем къде ходи, с кого се среща. Всичко! Трябва да има някъде някаква брънка. Не е зле днес следобед да пуснеш Албърт по петите й.
— Ти сама можеш да свършиш това. Аз съм зает.
— Защо, какво ще правиш?
— Ще играя голф — отговори Томи.
Глава 9
I
— Изглежда досущ като едно време, нали, госпожо? — рече Албърт. Той сияеше от щастие. Макар че сега, на средна възраст, пълнееше, Албърт все още имаше романтичното младежко сърце, което го бе подтикнало да се сближи с Томи и Тапънс в младите им, изпълнени с приключения години.
— Спомняте ли си първата ни среща? — запита Албърт. — Аз лъсках месинговите украшения в ония луксозни апартаменти. Ама проклет човек беше портиерът, а? Все се заяждаше с мен. А какви бабини деветини ми надрънка в деня, когато дойдохте! Куп лъжи за някаква си крадла на име Ловката Рита. Нищичко от приказките му не излезе вярно. И оттогава, както се казва, сложих черта на миналото. Много приключения преживяхме заедно, преди да седнем на задниците си, така да се каже.
Албърт въздъхна и по естествена мисловна асоциация Тапънс запита за здравето на мисис Албърт.
— О, госпожата е добре, но пише, че все не може да свикне с уелсците. Смята, че трябва да научат както трябва английски. А що се отнася до въздушните нападения… е, имали са вече две, а в полето — такива дупки, че да напъхаш цял автомобил, казва. Тъй че къде е безопасността? По-добре да си в Кенингтън, вика, да не гледаш тия жалки дървета и да можеш да си купиш хубаво чисто мляко в бутилка.
— Виж какво, Албърт — подхвана Тапънс, — изведнъж обзета от угризение, — не бива да те замесваме в тая работа.
— Дума да не става, госпожо! — възрази Албърт. — Аз се опитах да се запиша доброволец, ала не ми обърнаха внимание, дори не ме погледнаха. Чакай да мобилизираме твоята възрастова група — викат. А аз съм здрав като камък и как ми се ще да пипна за гушата тия проклети германци, ще прощавате за израза. Вие само ми кажете как да им погодя някакъв номер — и съм на линия. Трябва да се справим с „петата колона“, както пишат вестниците, макар че не споменават какво е станало с другите четири. И тъй, с една дума, готов съм да помогна на вас и на капитан Бирсфърд, вие само ми кажете какво да правя.