— Добре. Ето какво искаме от теб…
II
— Откога се познавате с Блечли? — попита Томи, като се отдръпна от мястото, откъдето бе нанесъл своя удар и заследи одобрително как топката му подскачаше към центъра на игрището.
Капитан Хейдок, който също бе нанесъл сполучлив удар, имаше доволно изражение на лицето, когато нарами щеките си и отговори:
— С Блечли ли? Чакайте да помисля. Аха, от приблизително девет месеца. Той дойде тук миналата есен.
— Доколкото си спомням, вие казахте, че бил приятел на някакви ваши приятели? — подхвърли Томи, макар и да знаеше, че не е истина.
— Така ли? — Капитанът изглеждаше малко учуден. — Не, мисля, че не съм казвал такова нещо. Струва ми се, че се запознах с него в тукашния клуб.
— Не ви ли се струва малко загадъчен? Този път капитанът беше явно учуден.
— Загадъчен ли? Старият Блечли? — В гласа му звучеше искрен скептицизъм.
Томи въздъхна тихо. Изглежда, че си фантазирам, рече си той.
Този път удари топката си по горната й част. Хейдок нанесе силен, уверен удар, който претърколи топката му до самата дупка. Когато се приближи отново до партньора си, рече:
— Какво, по дяволите, ви кара да мислите, че Блечли е загадъчен? Според мен тон е ужасно прозаичен човек — типичен военен. С малко закостенели схващания и тъй нататък. Ограничен живот, военен живот, но да е загадъчен, не!
— Е, просто ми хрумна, когато някой подхвърли нещо… — смънка Томи неопределено.
Пристъпиха към вкарването на топките в дупките. Капитанът успя да вкара своята.
— Водя с три, остават ми две — отбеляза той със задоволство.
И в тоя момент, както бе очаквал Томи, съзнанието на капитана, освободено от мисълта за играта, се върна отново на казаното от Томи.
— Каква загадъчност имате предвид? — попита той.
Томи повдигна рамене.
— Ами в смисъл, че никой като че ли не знае нещо повече за него.
— Служил е в Ръгбиширския полк.
— Аха, сигурен ли сте в това?
— Хм… Аз? Не, лично аз не зная. Слушайте, Медоуз, защо мислите така? Нима намирате нещо лошо у Блечли?
— Не, не, дума да не става — побърза да опровергае Томи. Той бе отвлякъл вниманието на събеседника си със страничен въпрос. Сега можеше спокойно да следи как капитанът го разнищва.
— Аз винаги съм го смятал за почти невероятно типичен англичанин — каза Хейдок.
— Точно така, точно така.
— А, да, сега разбирам какво искате да кажете. Дори малко прекалено типичен, нали?
„Аз подсказвам на свидетеля — рече си мислено Томи. — Все нещо може да изскочи от главата му.“
— Да, разбирам какво искате да кажете — продължи капитанът замислено. — Доколкото помня, не съм срещал досега човек, който да е познавал Блечли преди настаняването му тук. Нито един от старите му приятели не е идвал да го види. А и тук няма приятели.
— Ето на, виждате ли! — възкликна Томи и добави: — Ще довършим ли играта? Така ще се поразкършим по-добре. Вечерта е прекрасна.
Отдръпнаха се от дупките, после се разделиха, за да изиграят следващите си ходове. Когато се срещнаха отново на моравата, Хейдок неочаквано помоли:
— Разкажете ми какво сте чули за него.
— Нищо, абсолютно нищо.
— Няма защо да криете от мен, Медоуз. Аз чувам какви ли не слухове. Разбирате ли? Всички те стигат до мен. Всички знаят, че съм много запален на тази тема. Мислите ли, че Блечли не е такъв, за какъвто се представя?
— Това беше само предположение.
— Какъв е той според вас? Немец? Глупости, този човек е англичанин като вас и мен.
— О, да, не се съмнявам, че е напълно благонадежден. — Само че непрекъснато крещи да се открият нови лагери за интернираните чужденци. Забелязахте ли колко настървен е срещу тоя млад немец? Тук, струва ми се, има пълно право. Чух неофициално, от полицейския началник, че намерили достатъчно улики, за да обесят фон Дайним най-малко десет пъти. Имал план да отрови водата в цялата страна и фактически разработвал някакъв нов газ — и то в един от нашите заводи! Боже мой, колко късоглед народ сме ние! Представете си, пускат точно тоя човек на такова място. Нашето правителство вярва на всичко! Дойде някой младок в страната малко преди избухването на войната, захленчи, че го преследвали, а ние си затваряме очите и му доверяваме всичките си тайни. И с оня, Хан, гледаха така през пръсти…