Томи нямаше намерение да оставя капитана да продължава по този утъпкан вече път. Той умишлено изпорти един удар.
— Нямате късмет! — извика Хейдок и се прицели внимателно. Топката му се търкулна в дупката.
— Точка в моя полза. Днес май не сте във форма. Та за какво ставаше дума?
— Че Блечли е напълно благонадежден — каза Томи твърдо.
— Разбира се, разбира се. Тъкмо се сетих. Чух за него нещо много интересно. Навремето не му придадох особено значение.
Тук, за огорчение на Томи, ги прекъсна друга двойка играчи. Четиримата се върнаха заедно в клуба и се почерпиха. След това капитанът погледна часовника си и каза, че трябва да бързат с Медоуз — Томи приел покана да вечеря у него.
В „Контрабандистка почивка“ както винаги цареше идеален ред. Един висок слуга на средна възраст ги обслужваше с професионалната сръчност на келнер. Такова съвършено сервиране се срещаше само в лондонски ресторант.
Когато слугата излезе от стаята, Томи се изказа похвално за него.
— Да, имах късмет с Епълдор.
— Как го намерихте?
— Просто се яви по обявление. Имаше отлични препоръки, явно далеч превъзхождаше всички други кандидати и поиска удивително малка заплата. Веднага го наех.
Томи забеляза през смях:
— Не ще и съмнение, войната ни лиши от изрядно обслужване в ресторантите. Почти всички добри келнери бяха чужденци. Като че ли тази работа не иде отръки на англичанина.
— Защото е прекалено сервилна. Гордият англичанин не обича да се кланя и да раболепничи.
Докато седяха на открито и пиеха кафе, Томи запита предпазливо:
— Какво искахте да разкажете на игрището за голф? Някаква интересна история във връзка с Блечли.
— Аха, какво е това? Забелязахте ли? В морето се вижда светлина. Къде е бинокълът ми?
Томи въздъхна. Самата съдба като че ли беше против него. Капитанът изтича до къщи и изскочи отново. След като огледа хоризонта с бинокъла си, той обясни как врагът се свързвал чрез сигнали с избрани точки от брега (доказателства за това явно не съществувала), а после описа мрачна картина на успешно нахлуване в близко бъдеще.
— Ние нямаме нито организация, нито добра координация. Вие самият като доброволец от местната отбрана, Медоуз, знаете какво е. Щом старият Ендрюз командва…
Това беше изтъркана тема. Постоянен повод за оплакване на капитан Хейдок. Излизаше, че той трябва да командва и беше твърдо решен да се отърве от полковник Ендрюз, ако можеше.
Докато капитанът ораторствуваше, слугата донесе уиски и ликьори.
— …и продължаваме да гъмжим от шпиони. Навсякъде ги има. Така беше и през миналата война — фризьори, келнери…
Томи, излегнат на креслото си, следеше профила на. Епълдор, който се въртеше пъргаво около тях и си мислеше: „Келнери, а? Тоя приятел можеш да наречеш по-скоро Фриц, отколкото Епълдор.“
И защо не? Вярно, слугата говореше перфектно английски, но много немци също умееха това. Те бяха усъвършенствали своя английски с дългогодишна работа в английски ресторанти. А и по расов тип приличаха на англичаните. Руси, синеоки, но често ги издаваше формата на главата… да, главата… къде бе виждал напоследък такава глава?
Капитанът продължаваше да говори:
— Омръзна ни да попълваме тия проклети формуляри. Не виждам никаква полза от тях, Медоуз. Все идиотски въпроси…
Изведнъж, подтикван от някакъв вътрешен импулс, Томи се хвана за думите на капитана.
— Именно — каза тоя. — Например: „Как е името ви?“ Отговор: H или М.
Нещо се изплъзна, падна е трясък. Епълдор, съвършеният слуга, се бе изложил. По маншета и ръката на Томи се стичаше струйка ментов крем.
— Извинявайте, сър — заекна слугата.
Хейдок кипна:
— Защо не внимаваш, глупак такъв! Какво правиш, дявол да те вземе?
Обикновено руменото му лице бе поморавяло от яд. „Говори за държането на военните, ама и моряците не са стока!“ — мислеше си Томи. Хейдок продължаваше да сипе ругатни. Епълдор смирено се извиняваше.
На Томи му дожаля за слугата, но изведнъж, като по магия, гневът на капитана премина и той стана отново сърдечен като преди.
— Елате да се измиете. Страшно цапа тоя ментов крем.
Томи излезе подире му и след малко се озова в разкошната баня с безбройните приспособления. Докато миеше грижливо лепливото сладко вещество, капитанът говореше от съседната спалня. Той изглеждаше малко засрамен.
— Май се поувлякох. Горкият Епълдор! Но знае, че макар и често да избухвам, не съм лош.
Томи се извърна от мивката да обърше ръцете си. Не забеляза, че на пода бе паднало парче сапун. Настъпи го. А линолеумът беше много излъскан.