Миг след това Томи изпълни бърза балетна фигура. Преметна се през банята с разперени ръце. С едната си ръка закачи десния кран на душа, а с другата се удари силно в банското шкафче. Изобщо беше ексцентричен номер, какъвто се постига само при някаква катастрофа, както в случая.
Кракът му се плъзна и се удари силно във ваната.
И се получи нещо като фокус. Ваната се завъртя на невидима ос и се отдръпна от стената. Пред очите на Томи се разкри тъмна ниша. Той веднага разбра какво се намираше в тази ниша: радиопредавател.
Гласът на капитана бе секнал. Той се появи внезапно на вратата. В същия миг сякаш мозъкът на Томи изщрака и някои неща заеха местата си.
Как бе могъл да бъде толкова сляп досега? Това весело, румено лице — лице на „сърдечен англичанин“ — е било само маска. Как не бе прозрял какво е всъщност то — лице на заядлив, арогантен пруски офицер. Току-що случилото се най-после му бе отворило очите. Защото то му напомни за нещо друго — пруски грубиян се нахвърля върху свой подчинен и го наругава с истинска юникерска безочливост. Така именно се бе отнесъл капитан Хейдок към своя слуга тази вечер, когато последният неволно допусна грешка.
Всичко се обясняваше — изясняваше се като по магия. Двойната измама. Вражеският агент Хан, изпратен пръв, е подготвил мястото, като е използвал чужди работници, привлякъл е вниманието върху себе си и когато накрая е пристъпил към изпълнението на следващата фаза от плана, е бил демаскиран от храбрия английски моряк капитан Хейдок. И колко естествено е след това англичанинът да купи мястото и да разправя тази история наляво и надясно до втръсване. Така Н, спокойно настанен на избраното място, с осигурена връзка по море, с таен радиопредавател и свой щаб подръка в „Сан Суси“, е готов да осъществи плановете на Германия.
Томи не можеше да не се възхити искрено на тази находчивост. Цялата работа беше така добре изпипана. Самият той нито за момент не бе подозирал Хейдок. Смяташе Хейдок за такъв, за какъвто се представяше и само една съвсем непредвидена случка бе разкрила истинския му лик.
Всичко това премина през главата на Томи за няколко секунди. Той много добре съзнаваше, че се намира в смъртна опасност. Имаше един-единствен изход: да изиграе добре ролята на наивен, глупав англичанин…
Томи се обърна към Хейдок със смях, надявайки се, че той звучи естествено:
— Дявол да го вземе, човек непрекъснато среща изненади във вашата къща. Някакво ново приспособление на Хан ли е това? Вие не ми го показахте предишния път.
Хейдок стоеше като закован. Едрото му тяло, запречило вратата, беше някак напрегнато.
„Не ще мога да се справя с него — мислеше Томи. — Пък и този проклет слуга…“
За миг Хейдок остана като изваян от камък, после се отпусна.
— Голяма комедия беше, Медоуз — каза той през смях. — Вие се плъзнахте по пода като балетист! И хиляда пъти да опитате, пак не бихте успели да изпълните такъв номер. Избършете ръцете си и елате в съседната стая.
Томи излезе след него от банята. Той беше нащрек, всичките му мускули бяха обтегнати. Трябваше по някакъв начин да се измъкне благополучно от тази къща с това, което знаеше. Ще успее ли да изиграе Хейдок? Тонът на последния звучеше напълно естествено.
Прихванал небрежно с ръка Томи през раменете, Хейдок го поведе към всекидневната. (Ами ако го водеше на друго място?) Обръщайки се, той затвори вратата подире им.
— Слушайте, приятелю, искам да ви кажа нещо. Гласът му беше дружелюбен, естествен — само мъничко смутен.
Капитанът даде знак на Томи да седне.
— Малко неудобно е — подхвана той. — Дявол да го вземе, малко неудобно е! Е, нищо лошо няма, но все пак искам да споделя нещо с вас. Само че ще трябва да го пазите в тайна, Медоуз. Разбирате ли?
Томи се помъчи да изобрази на лицето си жив интерес.
Хейдок седна и приближи доверително стола си.
— Ето за какво става дума, Медоуз. Никой не знае, но аз работя в разузнаването. М. И. 42 БХ — такива са инициалите на службата ми. Сигурно за пръв път чувате това.
Томи поклати глава и подсили любопитното си изражение.
— Само че е много секретна. Нещо като вътрешен обръч, ако ме разбирате. Ние предаваме известни сведения оттук, но ще бъде катастрофално, ако се разчуе, ясно ли ви е?
— Разбира се, разбира се — каза мистър Медоуз. — Много интересно! Естествено, можете да разчитате, че няма да обеля нито дума.
— Да, това е много важно. Всичко е строго поверително.
— Разбирам ви напълно. Работата ви трябва да е страшно увлекателна. Да, страшно увлекателна. Много бих искал да науча нещо повече за нея, но не бива да разпитвам, нали?