— Не, съжалявам, но не бива. Много е секретна, разбирате ли?
— О, да, разбирам. Искрено се извинявам за случилото се, просто неочаквано…
А скришом се питаше: „Дали ще се излъже? Дали ще повярва, че ще се уловя на тая въдица? Едва ли.“
Но после разсъди, че суетността е погубила много хора. Капитан Хейдок се смяташе за умен човек, голям човек, а този жалък тип Медоуз е глупав англичанин… наивник, готов да повярва на всичко! Дано Хейдок да продължава да мисли така…
Томи не преставаше да бъбри. Той проявяваше благоприличен интерес и любопитството. Знаеше, че не бива да задава въпроси, но… Сигурно работата на капитан Хейдок е много опасна? Бил ли е някога в Германия, работил ли е там?
Хейдок отговаряше твърде охотно. В момента той беше отново английски моряк в стихията си — пруският офицер бе изчезнал. А Томи, който го гледаше cera с други очи, се чудеше как е могъл да се излъже. Формата на главата… очертанията на челюстта… в тях нямаше нищо английско.
Изведнъж мистър Медоуз стана. Предстоеше му решителното изпитание. Ще успее ли?
— Е, трябва да вървя. Става късно. Много се извинявам, но мога да ви уверя, че никому нито думица не ще продумам.
(„Сега или никога. Ще ме пусне ли да си отида или няма да ме пусне? Трябва да съм готов. Най-добре ще бъде право в челюстта…“)
Говорейки любезно и с въодушевление, мистър Медоуз се отдръпваше към вратата.
Беше вече във вестибюла, бе отворил външната врата…
През друга врата отдясно зърна Епълдор, който подреждаше на табла приборите за сутрешната закуска. (Тия глупаци май ще го оставят да се измъкне!)
Двамата мъже стояха в покрития вход и бъбреха — уговаряха нова партия голф за следващата събота.
Томи си мислеше тъжно: „Няма да има следваща събота за теб, момчето ми.“
От пътя долетяха гласове. Двама души се прибираха от разходка до носа. Томи и капитанът ги познаваха слабо. Томи ги поздрави. Те се спряха. Той и Хейдок размениха няколко думи с тях на портата. После Томи махна сърдечно за сбогом на домакина си и тръгна с двамата.
Бе успял да се измъкне!
Бе изиграл Хейдок, тоя глупак!
Чу как Хейдок тръгна обратно към къщата си, влезе и затвори вратата. Томи закрачи весело по нанадолнището с двамата си нови приятели. Забъбриха… Времето като че ли ще се разваля. Старият Мънро пак е играл лошо. Тоя тип Ешби отказва да постъпи в отряда за местна отбрана. Казва, че нямало полза. Било загубена работа. А младият Марш, който носи щеките за голф, отказва да служи във войската по лични съображения. Не смята ли Медоуз, че въпросът трябва да бъде отнесен до комитета? Оная нощ е имало страшно въздушно нападение над Саутхемптън, причинени са големи щети, Какво мисли Медоуз за Испания? Не кроят ли някакъв мръсен номер? Разбира се, откакто французите се сгромолясаха…
На Томи му се искаше да се разкрещи. Какъв приятен, непринуден, естествен разговор! Добре, че тези двамата се бяха явили навреме.
При външната врата на „Сан Суси“ се сбогува със спътниците си и влезе.
Тръгна по алеята за коли, подсвирквайки си тихо.
Точно когато зави край тъмния ъгъл с рододендроните, нещо тежко се стовари върху главата му. Той се строполи ничком, потъвайки в мрак и забрава.
Глава 10
I
— Три пики ли казахте, мисис Бленкънсоп?
Да, мисис Бленкънсоп бе казала три пики. Мисис Спрот се върна задъхана от телефона.
— Пак са променили датата на изпита по противовъздушна отбрана. Просто да полудееш — сподели тя и помоли обявяването на картите да започне наново.
Мис Минтън, както обикновено, бавеше играта с непрестанни повторения.
— Две спатии ли казах? Сигурна ли сте? Аз пък мислех, че играем без коз. А, да, разбира се, сега си спомням. Мисис Кейли каза купа, нали? Тъкмо се канех да кажа без коз, но се обърках, а трябва да спазваме правилата. Тогава мисис Кейли каза купа и аз реших да обявя две спатии. Трудно е според мен, когато човек има две слаби бои.
Понякога, мислеше си Тапънс, може да се спести време, ако мис Минтън просто сложи ръката си на масата и покаже всичките си карти. Тя беше абсолютно неспособна да премълчи с какво разполага.
— Значи се разбрахме — заяви мис Минтън тържествуващо. — Една купа и две спатии.
— Две пики — обяви Тапънс.
— Аз казах пас, нали? — запита мисис Спрот.
Погледнаха мисис Кейли, която се бе навела напред да чуе по-добре. Мис Минтън започна пак:
— Значи мисис Кейли обяви две купи, а аз — три кари.
— А аз три пики — каза Тапънс.
— Пас — заяви мисис Спрот.
Мисис Кейли седеше и мълчеше. Най-после, изглежда, усети, че всички гледат нея.
— О, боже мой! — изчерви се тя. — Извинявам се. Тъкмо си мислех, че мистър Кейли може да има нужда от мен. Дано да е добре там, на терасата.