Тя изгледа всички поред.
— Ако нямате нищо против, ще прескоча да видя. Счу ми се особен шум. Може да е изтървал книгата си.
Тя се измъкна бързо през френския прозорец. Тапънс въздъхна раздразнено.
— Трябва да си върже канап за китката — подхвърли тя, — та когато мъжът й има нужда от нея, ще бъде достатъчно да подръпне.
— Каква предана съпруга! — възкликна мис Минтън. — Не е ли трогателно?
— Така ли мислите? — рече Тапънс, която никак не беше в настроение.
Една-две минути трите жени седяха и мълчаха.
— Но къде е Шийла тази вечер? — запита мис Минтън.
— Отиде на кино — отговори мисис Спрот.
— А мисис Переня? — заинтересува се Тапънс.
— Каза, че се прибира в стаята си да си оправи сметките — рече мис Минтън. — Горката! Толкова уморително е да се правят сметки!
— Изглежда, че не се занимава цяла вечер със сметки — обади се мисис Спрот, — защото когато говорех по телефона, влезе във вестибюла.
— Интересно къде ли е била — каза мис Минтън, която цял живот си бе задавала такива дребни въпроси. — Сигурно не е ходила на кино, защото прожекцията още не е свършила.
— Беше без шапка — уточни мисис Спрот. — И без манто. Във всеки случай беше разчорлена и съвсем запъхтяна, като че е тичала или кой знае какво. Качи се бързо по стълбата, без да каже нито дума и ме изгледа злобно — положителна съм, че ме гледаше злобно, а нищо лошо не съм й направила.
Мисис Кейли се показа на прозореца.
— Представете си — обяви тя. — Мистър Кейли е обиколил сам цялата градина. Казва, че тази разходка му доставила голямо удоволствие. Такава топла нощ!
Тя зае отново мястото си.
— Я да видя… слушайте, искате ли да започнем обявяването отначало?
Тапънс потисна въздишка на протест. Когато започнаха наново, тя можа да изиграе трите си пики.
Тъкмо при сеченето за следващото раздаване влезе мисис Переня.
— Приятна ли беше разходката? — попита мис Минтън.
Мисис Переня я изгледа. Погледът й беше свиреп и неприязнен.
— Аз не съм излизала — отговори тя.
— А-а… о-о… мисис Спрот, струва ми се, каза, че току-що сте се прибрали.
— Бях навън само да видя какво е времето — отвърна мисис Переня.
Тонът й беше сърдит. Тя хвърли смъртоносен поглед на смирената мисис Спрот, която се изчерви и като че ли се уплаши.
— Представете си — обади се мисис Кейли, за да допринесе за разговора със своята новина. — Мистър Кейли обиколи цялата градина.
— Това е неразумно — произнесе се рязко мисис Переня.
— Нощта е толкова топла — заоправдава се мисис Кейли. — Не е сложил дори второто си шалче и не иска още да се прибира. Дано не настине.
— Има и по-доши неща от настинка — каза мисис Переня. — Всяка минута може да падне някоя бомба и да направи всички ни на парчета.
— О, боже, дано не падне.
— Така ли? Аз пък искам да падне.
С тези думи мисис Переня излезе през френския прозорец. Четирите играчки на бридж гледаха смаяно подире й.
— Тази вечер тя изглежда много особена — констатира мисис Спрот.
Мис Минтън се наклони напред.
— Не ви ли се струва… — Тя се озърна. Всички сближиха глави. Тогава мис Минтън прошепна със съскащ глас: — Не ви ли се струва, че пие?
— О, боже! — възкликна мисис Кейли. — Чак сега разбирам. Така всичко става ясно. Понякога наистина се държи, много… много особено. — Какво мислите вие, мисис Бленкънсоп?
— Аз, откровено казано, не съм на такова мнение. Смятам, че нещо я тревожи. Ваш ред е, мисис Спрот.
— Боже мой, какво да кажа? — засуети се мисис Спрот, изучавайки картите си.
Никоя не пожела да я напъти, макар че мис Минтън, която се взираше с невъзмутимо любопитство в картите й, можеше да й даде съвет.
— Бети ли извика? — попята мисис Спрот, като вдигна глава.
— Не, не е Бети — заяви Тапънс категорично.
Тя усещаше, че ще изпищи, ако не продължат играта. Мисис Спрот гледаше картите си разсеяно, майчинското й чувство явно беше нащрек. След това обяви:
— Мисля, че това е каро.
Играещите взеха една по една да си откриват картите. Мисис Кейли поведе.
— Казват, когато се колебаеш, да играеш коз — изчурулика тя и сложи на масата деветка каро.
Дебел добродушен глас произнесе:
— Значи деветка каро играете, a?
На прозореца стоеше мисис О’Рърк. Тя беше запъхтяна, очите й блестяха. Гледаше лукаво и злобно. Пристъпи в стаята.
— Забавлявате се мирно и тихо с бридж, а?
— Какво е това в ръката ви? — полюбопитствува мисис Спрот.
— Чук — отговори миене О’Рърк учтиво. — Намерих го захвърлен на автомобилната алея. Сигурно някой го е оставил там.