— На такова място чук не се оставя! — произнесе се мисис Спрот с подозрение.
— Права сте — съгласи се мисис О’Рърк.
Явно в изключително добро настроение, размахвайки чука за дръжката, тя тръгна към вестибюла.
— Чакайте — каза мис Минтън. — Кое е коз? Играта продължи без прекъсване още пет минути.
След това влезе майор Блечли. Той бе ходил на кино и се залови да им разправя подробно за „Скитащия музикант“, чието действие се развиваше през царуването на Ричард I. Майорът като военен разкритикува надълго и нашироко бойните сцени с кръстоносците.
Играта не завърши, защото мисис Кейли, поглеждайки часовника си, с писък на ужас установи, че е вече много късно и се втурна навън да търси мистър Кейли. Последният, оставен без надзор, много се забавляваше, като кашляше зловещо, трепереше театрално и повтори няколко пъти:
— Нищо ми няма, мила. Надявам се, че играта ти е доставила удоволствие. А за мен не се безпокой. Дори и да съм хванал силна настинка, какво значение има това? Нали война се води!
II
На другата сутрин, когато закусваха, Тапънс изведнъж усети особена напрегнатост в атмосферата.
Мисис Переня със силно стиснати устни процеди няколко подчертано язвителни забележки и напусна помещението, би могло да се каже, твърде демонстративно.
Майор Блечли, който мажеше препечения си хляб с дебел слой мармалад, се изкикоти басово.
— Ех, ех, май във въздуха лъха мраз! — забеляза той. — Но какво друго може да се очаква?
— Защо, случило ли се е нещо? — запита мис Минтън, като се наведе жадно па пред и жилестата й шия потрепваше от сладостно предвкусване.
— Не е за разправяне пред деца — отвърна майорът кисело.
— О, майор Блечли!
— Молим, разкажете ни — настоя Тапънс.
Майорът огледа замислено аудиторията си: мис Минтън, мисис Бленкънсоп, мисис Кейли и мисис О’Рърк. Мисис Спрот и Бети бяха току-що излезли. И реши да говори.
— Става дума за Медоуз — подхвана той. — Цяла нощ пиянства някъде. Още не се е прибрал.
— Какво?! — възкликна Тапънс.
Майор Блечли я погледна злорадно. Смущението на предприемчивата вдовица му правеше удоволствие.
— Медоуз си пада малко бонвиван — изкикоти се той. — Переня се ядосва. И с право.
— О, боже! — въздъхна мис Минтън и се изчерви силно. Мисис Кейли изглеждаше потресена. Мисис О’Рърк само се изкиска.
— Мисис Переня вече ми каза — сподели тя. — Е, мъжете са си мъже.
Мис Минтън извика разпалено:
— Но може да се е случило нещо на мистър Медоуз! При това затъмнение, разбирате ли…
— Затъмнението си има и добра страна, — заяви майор Блечли. — Какво ли не става в тъмното! Често съм патрулирал с отредите за местна отбрана и мога да ви кажа, че зная от опит. Спираш коли все с жени, които „се прибират с мъжете си вкъщи“. Само че в личните им карти са вписани други имена! А след няколко часа мъжът или жената се връщат сами по друг път. Ха-ха! — Той се изкикоти, после под унищожителния поглед на мисис Бленкънсоп бързо придаде сериозен израз на лицето си.
— Човешка природа… малко смешно, нали? — каза той снизходително.
— Да, но мистър Медоуз не е такъв! — запротестира мис Минтън. — Може пък наистина да му се е случило нещо лошо. Да го е блъснала кола.
— Сигурно това ще ни разкаже той — рече майорът. — Блъснала го кола, загубил съзнание и се свестил на сутринта.
— Може да са го откарали в болница.
— Ако беше така, щяха да ни съобщят. В края на краищата нали носи личната си карта?
— О, боже — въздъхна мисис Кейли, — какво ли ще каже мистър Кейли?
Този реторичен въпрос не получи отговор. Тапънс стана с вид на оскърбено достойнство и излезе от стаята.
Когато вратата се затвори след нея, майор Блечли се изкикоти.
— Горкият старец Медоуз! — възкликна той. — Прекрасната вдовица е огорчена. А мислеше, че го е хванала на въдицата си.
— Ох, какъв сте, майор Блечли! — измуча мис Минтън.
Майор Блечли смигна.
— Помните ли Дикенс? „Пази се от вдовици, Сами“ — казва мистър Пикуик на Сам Уелър.
III
Тапънс беше малко разтревожена от това, че Томи отсъстваше, без да предизвести никого, но се опита да се успокои. Може пък да е попаднал на някаква прясна следа и да е тръгнал по нея. И двамата бяха предугадили колко трудно ще бъде да поддържат връзка помежду си при такива обстоятелства и се бяха разбрали единият да не се безпокои излишно при необяснимо отсъствие на другия. Имаха си уговорени известни мерки за такива случаи.
Според мисис Спрот мисис Переня бе излизала снощи. Категоричното й опровержение само засили още повече интереса към това отсъствие като тема за догадки.