Но същевременно си мислеше с растящо раздразнение:
„Какво ли крои милата старица? Би могла поне да ми каже. Разбира се, много глупаво е да се допусне, както смята Тони, че е заминала с някого, но все пак много странно…“
Глава 11
I
Сега беше ред на Тапънс да разговаря с риболовеца в края на кея.
Въпреки всичко тя се надяваше мистър Грант да я успокои с нещо. Но надеждите й скоро рухнаха. Той заяви категорично, че няма никакви новини от Томи.
Стараейки се гласът й да звучи уверено и деловито, тя каза:
— Има ли причина да се предполага, че нещо му се е случило?
— Абсолютно никаква. Но да предположим, че все пак му се е случило.
— Какво казвате?
— Казвам: да предположим. Как бихте постъпили тогава?
— О, разбирам! Аз… ще продължавам, естествено.
— Така и очаквах. Има време да се плаче след битката. А сега сме в нейния разгар. И не разполагаме с много време. Едно сведение, което ни донесохте, се оказа вярно. Дочули сте да се споменава за „четвърти“. Четвърти значи четвърти идущия месец. Това е датата, определена за голямото нападение срещу нашата страна.
— Сигурни ли сте?
— Напълно. Враговете ни са методични хора. Всичките им планове се изготвят и изпълняват грижливо. Де да можехме да кажем същото за себе си. Планирането не е силната ни страна. Да, четвърти е Денят. Всички тези бомбардировки са камуфлаж. Всъщност така извършват разузнаване: опипват отбраната ни, проверяват как реагираме на въздушни нападения. На четвърти започва истинската работа.
— Но щом това ви е известно…
— Знаем, че Денят е определен. Знаем, или по-скоро мислим, че знаем приблизително къде ще бъде нанесен ударът, макар че може и да грешим. Подготвени сме до максимум. Но се повтаря старата история с обсадата на Троя. И троянците като нас са знаели какви сили има отвън. А ние искаме да знаем силите отвътре. Хората в Дървения кон! Защото те могат да предадат ключовете на крепостта. Десетина души на високи постове, в командването, на жизненоважни пунктове, издавайки противоречиви заповеди, са способни да хвърлят страната в бъркотия, каквато е нужна за успеха на германския план. Ние трябва да бъдем осведомени навреме за тези вътрешни сили.
Тапънс каза отчаяно:
— А аз се чувствам толкова безпомощна, толкова неопитна.
— О, не се безпокойте за това. За нас работят способни хора, хора с необходимия опит и талант. Но когато има предателство отвътре, не знаем кому да вярваме. Вие с Бирсфърд сте от „нередовните сили“. Никой не ви познава. Затова имате шанс да успеете, затова и успяхте до известна степен.
— Нима няма начин да възложите на някого от хората си да следи мисис Переня? Трябва да има между тях такива, на които да можете да се доверите напълно!
— О, това е вече направено. Проучваме сведенията, че „мисис Переня членува в Ирландската републиканска армия и е с антибритански настроения“, което впрочем е вярно. Но не можем да намерим доказателство за нищо друго. Липсват важните факти, които ни трябват. Затова продължавайте, мисис Бирсфърд. Продължавайте и правете каквото е възможно.
— Четвърти — повтори Тапънс. — А дотогава остава само една седмица, нали?
— Точно една седмица. Тапънс стисна юмруци.
— Ние трябва да успеем! Казвам ние, защото съм убедена, че Томи е попаднал на нещо, затова не се прибира. Върви по някаква следа. Да можех и аз да се добера до нещичко. Дали, ако…
Тя обмисляше навъсено нов план за действие.
II
— Разбираш ли, Албърт, това е добра възможност.
— Разбирам ви напълно, мадам. Но, откровено казано, тази идея не ми харесва твърде.
— Аз пък мисля, че има шанс да успее.
— Да, мадам, само че така ще се изложите на опасност, а именно това не ми харесва. И съм сигурен, че господарят също няма да го хареса.
— Опитахме вече всички обикновени средства. Тоест направихме каквото можахме под прикритие. Струва ми се, че сега е единственият ни шанс да действаме открито.
— Съзнавате ли, мадам, че по този начин може да се лишите от едно предимство?
— Албърт, днес ти говориш досущ като Би Би Си — каза Тапънс малко раздразнено.
Албърт като че ли леко се смути и реши да говори по-естествено.
— Възможно е, защото снощи слушах много интересна беседа за рибарниците — обясни той.
— Сега нямаме време да мислим за рибарниците — каза Тапънс.
— Искам да зная къде е капитан Бирсфърд.
— И аз искам същото — заяви Тапънс с болка.
— Не е естествено да изчезне така, без да каже нито думица. Досега поне трябваше да ви се обади. Затова…