— Моят мъж не е в Шотландия.
— Така ли?
— Не, той е тук с мен. Поне беше! A cera е изчезнал!
— Хм, лошо… А може и да не е чак толкова лошо. По някаква работа ли беше? Тапънс кимна.
— Мисля, че да. Затова изчезването му ми се струва много лош знак. Но се надявам рано или късно да се свърже с мен по свой начин. — Тя се усмихна слабо.
— Не се съмнявам, че си разбирате от работата — каза Тони с леко смущение. — Но все пак трябва да внимавате.
Тапънс кимна.
— Сещам се какво искате да кажете. Красивите героини в книгите винаги лесно попадат в клопка. Но Томи и аз си имаме свои похвати. Имаме си парола — Пени Плейн.
— Не искам да се меся, но не мога ли да помогна по някакъв начин?
— Можете — отговори Тапънс замислено. — Смятам, че можете.
Глава 12
I
След безкрайно дълги минути на безсъзнание Томи започна да усеща някаква огнена топка, плаваща в пространството. В сърцевината на огнената топка имаше ядро от болка, светът се стесняваше, огнената топка се люлееше все по-бавно и по-бавно… и изведнъж разбра, че ядрото й беше собствената му глава, която се цепеше от болка.
Постепенно започна да усеща и други неща — изтръпнали от студ крайници, глад, неспособност да движи устните си.
Все по-бавно и по-бавно се люлееше огнената топка… Сега тя беше главата на Томас Бирсфърд и лежеше на здрава почва. Много здрава почва. Всъщност на нещо, което твърде много приличаше на камък.
Да, той лежеше на корави камъни и усещаше болки, беше неспособен да се движи, изпитваше силен глад, студ и неудобство.
Макар че леглата на мисис Переня не бяха особено меки, това не можеше да бъде…
О, разбира се — Хейдок! Радиопредавателят! Слугата немец! Връщането му в „Сан Суси“.
Някой, промъкнал се зад него, го бе ударил. Това именно беше причината за болките в главата.
А си мислеше, че се е измъкнал благополучно. Значи Хейдок все пак не беше толкова глупав?
Хейдок ли? Но Хейдок се бе прибрал в „Контрабандистка почивка“ и затворил вратата. Как е успял да се спусне от хълма и да причака Томи в градината на „Сан Суси“?
Това не можеше да стане, без Томи да го забележи.
Тогава слугата? Дали не го е пратил да го изпревари, да му направи засада? Но не, когато Томи минаваше през вестибюла, бе видял Епълдор през леко открехнатата врата на кухнята. А може да му се е сторило, че го е видял? Сигурно е било така.
Но, както и да е, всичко това нямаше значение. Важното беше да разбере къде се намира сега.
Очите му, свикнали с тъмнината, различиха малък правоъгълник слаба светлина. Прозорец или малка решетка. Въздухът беше влажен и застоял. Изглежда, лежеше в изба. Ръцете и краката му бяха вързани, а устата му — запушена с нещо и увита с превръзка.
„Този път май няма отърване“ — помисли си Томи.
Опита се внимателно да раздвижи крайниците или тялото си, но не успя.
В същия момент чу тихо изскърцване и зад него се отвори някаква врата. Влезе човек със свещ. Сложи свещта на земята. Томи позна Епълдор. Той изчезна пак, но после се върна с табла, на която имаше кана с вода, чаша, хляб и сирене.
Като се наведе, най-напред Епълдор провери въжетата, с които бяха вързани ръцете и краката на пленника. След това опипа превръзката на устата.
— Ще ви я махна, за да можете да ядете и пиете — каза той със спокоен, монотонен глас. — Обаче и при най-слабия звук веднага ще ви я сложа отново.
Томи се опита да кимне с глава, но се оказа невъзможно и вместо това отвори и затвори очи няколко пъти.
Получил по този начин някакво съгласие, Епълдор внимателно развърза превръзката на устата му.
Вече със свободна уста Томи няколко минути раздвижва челюстта си. Епълдор поднесе до устните му чашата с вода. Отначало Томи гълташе трудно, но после — по-лесно. Водата го ободри.
— Така съм по-добре — промърмори той със запъване. — Вече не съм млад като едно време. А сега да похапна, Фриц… или може би си Франц?
Човекът отвърна спокойно:
— Тук се казвам Епълдор.
Той подаваше филия хляб със сирене. Томи я захапа лакомо.
След като прекара яденето с вода, запита:
— А каква е следващата точка от програмата?
В отговор Епълдор взе превръзката.
Томи побърза да каже:
— Искам да се видя с капитан Хейдок.
Епълдор поклати глава. Сръчно му запуши пак устата и излезе.
Томи остана сам да размишлява в тъмното. Събуди го от неспокойна дрямка изскърцването на вратата, която се отвори отново. Този път влязоха заедно. Хейдок и Епълдор. Отпушиха устата му и разхлабиха въжетата, с които бяха вързани ръцете му, за да може да седне и да разкърши ръце.