Хейдок държеше автоматичен пистолет. Не съвсем уверен в резултата, Томи започна да играе своята роля.
— Слушайте, Хейдок — възмути се той, — какво значи това? Нападате ме, отвличате ме…
Капитанът поклати бавно глава.
— Не си хабете думите — каза той. — Няма смисъл.
— Смятате, че като сте служител от нашето разузнаване, та можете…
Другият пак поклати глава.
— Не, не, Медоуз. Вие не се хванахте за тази история. Излишно е да продължавате да се преструвате.
Но Томи не се даваше. Мъчеше се да се убеди, другият не е толкова уверен. Ако продължаваше да играе ролята си…
— За какъв се мислите, дявол да го вземе? — запита той. — Колкото и голяма власт да имате, нямате право да се държите така. Аз съм напълно способен да държа езика си и да не издавам вашите важни тайни!
— Вие играете ролята си отлично — отвърна другия студено, — но мога да ви кажа, че ми е все едно дали сте служител на английското разузнаване или обикновен любител, който се бърка където не му е работата.
— Що за нахалство…
— Стига, Медоуз.
— Но нали ви казвам…
Хейдок издаде напред свирепото си лице.
— Млъкнете, дяволите да ви вземат. По-рано може би щеше да бъде интересно да разберем кой сте и кой ви е пратил. Но сега това вече няма значение. Както знаете, времето не чака. А вие не сте имали възможност да съобщите никому какво сте открили.
— Полицията ще започне да ме дири, щом се съобщи за изчезването ми.
Изведнъж Хейдок оголи лъскавите си зъби.
— Полицията идва тук тази вечер. Добри момчета. И двамата са ми приятели. Разпитаха ме подробно за мистър Медоуз. Много са обезпокоени от изчезването му. Интересуваха се как изглеждал тая вечер, какво говорил. И през ум не им минаваше, че човекът, за когото ставаше дума, е практически под краката им. Както виждате, никой не се съмнява, че сте напуснали тази къща жив и здрав. Нито за миг не би им хрумнало да ви търсят тук.
— Не може да ме държите тук вечно — каза Томи разпалено.
Придобивайки отново най-изискани английски маниери, Хейдок отговори:
— Това няма да бъде необходимо, скъпи ми приятелю. Само до утре вечер. В заливчето ми ще пристигне лодка и възнамеряваме да ви пратим на пътешествие за укрепване на здравето, макар че впрочем не вярвам да ви заварят жив, дори и да се намирате на борда, когато пристигнат на местоназначението си.
— Чудно ми е защо не ме ликвидирахте веднага.
— Защото времето е много горещо, скъпи ми приятелю. А пък в момента морските ни съобщения са прекъснати и ако продължава така… е, труп на такова място лесно би издал присъствието си.
— Разбирам — рече Томи.
Не можеше да има никакво съмнение. Всичко му беше напълно ясно. Ще го държат жив до пристигането на лодката. След това ще го убият или ще го упоят и ще хвърлят трупа му в морето. Когато намерят трупа му, по нищо няма да личи, че той има нещо общо с „Контрабандистка почивка“.
— Просто наминах — продължи Хейдок най-непринудено — да ви запитам какво можем да направим за вас… след това?
Томи помисли, преди да отговори:
— Благодаря, но няма да ви искам да пращате кичур от косата ми или нещо друго на малката женица в Сент Джонс Ууд. Ще й липсвам до края на месеца, но предполагам, че скоро ще ми намери заместник.
На всяка цена, мислеше той, трябва да създам впечатление, че действам сам. Докато не падне никакво подозрение върху Тапънс, все още имаше възможност да спечелят играта, макар че той едва ли щеше да бъде жив, за да я играе.
— Както обичате — каза Хейдок. — Във всеки случай, ако желаете да пратите някакво съобщение на… приятелката си… ще се постараем да й бъде предадено.
Значи той все пак искаше да получи известни сведения за този тайнствен мистър Медоуз. Много добре, тогава Томи ще го държи в неведение.
Той поклати глава и отвърна:
— Няма нужда.
— Добре. — С привидно пълно безразличие Хейдок даде знак на Епълдор. Той върза отново ръцете, краката и устата му. След това двамата излязоха, като заключиха вратата подире си.
Предоставен на размишленията си, Томи никак не беше весел. Не само го очакваше скорошна смърт, но нямаше начин да остави след себе си ни най-малко указание за това, което бе открил.
Физически той беше напълно безпомощен. Чувстваше мозъка си странно бездеен. Дали да се възползва от предложението на Хейдок да изпрати съобщение? съзнанието му беше по-бистро… Но не можеше да измисли нищо полезно.
Разбира се, оставаше Тапънс. Но какво можеше да направи Тапънс? Както бе изтъкнал Хейдок преди малко, никой нямаше да допусне, че той има нещо общо с изчезването на Томи. Томи бе напуснал „Контрабандистка почивка“ жив и здрав. Показанията на двама безпристрастни свидетели щяха да потвърдят това. Който и да заподозреше Тапънс, Хейдок не би бил между тях. А моме изобщо и нищо да не подозира. Може да си мислят, че той просто е тръгнал по някаква следа.