Тапънс я бутна настрана и отвори писмото. То гласеше:
Скъпа Патриша,
Боя се, че днес леля Грейс е по-зле отвсякога. Докторите не казват категорично, че угасва, но се страхувам, че няма голяма надежда. Ако искащ да я видиш преди края, ще трябва да дойдеш още днес. Ако хванеш влака в 10:20 часа за Яроу, един приятел ще те посрещне с колата си.
Очаквам с нетърпение да те видя пак, мила, въпреки печалния случай.
Тапънс с мъка скри радостта си. Милата Пени Плейн!
С известно усилие направи печална физиономия и като въздъхна дълбоко, сложи писмото на масата.
Тапънс сподели съдържанието на писмото с двете си сътрапезнички — мисис О’Рърк и мис Минтън, които я изслушаха със съчувствие, а след това се впусна да описва надълго и нашироко личността на леля Грейси, несломимия й дух, невъзмутимостта й пред всякакви въздушни нападения и опасности и най-после рухването й от болестта. Мис Минтън полюбопитства точно какви са страданията на леля Грейси и ги сравни с болестите на братовчедка си Сълина. Тапънс, колебаейки се между воднянка и диабет, малко се пообърка, но като компромис се спря на усложнения от бъбреците. Мисис О’Рърк прояви жив интерес дали Тапънс ще има материална изгода от смъртта на старата дама и научи, че милият Сирил е любимият праплеменник и същевременно кръщелник на старицата.
След закуска Тапънс телефонира на шивачката си да отмени пробата на един дамски костюм, определена за следобед, а после потърси мисис Переня, за да я осведоми, че може да отсъства от пансиона една-две нощи.
Мисис Переня се изказа с обичайните шаблонни думи. Тази сутрин тя изглеждаше уморена и лицето и беше угрижено, измъчено.
— Още няма никаква вест от мистър Медоуз — каза тя. — Наистина много странно, нали?
— Сигурно my се е случила злополука — въздъхна мисис Бленкънсоп. — Аз още отначало казах това.
— Но, мисис Бленкънсоп, отдавна щяха да ни съобщят, ако беше злополука.
— А какво е според вас? — попита Тапънс. Мисис Переня поклати глава.
— Откровено казано, де зная какво да мисля. Съгласна съм напълно, че не може да е тръгнал по своя воля. Досега щеше да се обади някак.
— Нищо не го оправдава — заяви мисис Бленкънсоп разпалено. — Този ужасен майор Блечли е виновен за всичко. Не, щом не е злополука, тогава трябва да е загубване на паметта. Според мен такива случаи ce срещат много по-често, отколкото се предполага, особено такива напрегнати времена, в каквито живеем сега.
Мисис Переня кимна, сви устни със скептичен вид и стрелна с очи Тапънс.
— Имайте предвид, мисис Бленкънсоп — каза тя, — че не знаем много за мистър Медоуз.
— Какво искате да кажете? — попита Тапънс рязко.
— О, моля ви, не се нахвърляйте така върху мен. Самата аз ни най-малко не вярвам в това…
— Какво не вярвате?
— Слухът, който се разпространява.
— Какъв слух? Аз не съм чула нищо.
— Така и предполагах, че няма да ви кажат. Не зная точно кой е пуснал този слух. Струва ми се, че мистър Кейли пръв подхвърли намек. Много недоверчив човек е той, ако ме разбирате.
Тапънс едва сдържаше нетърпението си.
— Моля ви, кажеше ми за какво става дума.
— Е, то e само предположение, разбирате ли: че мистър Медоуз може да е вражески агент, член на тая страшна „пета колона“.
Тапънс вложи в думите на потресената мисис Бленкънсоп колкото може повече възмущение:
— Никога не съм чувала такава глупост!
— Да, глупава e. Лично аз го смятам за несериозно. Но не може да се отрече: много често са виждали мистър Медоуз с оня млад германец и изглежда, че го е разпитвал подробно за химическият процес във фабриката. Затова хората са си помислили, че сигурно двамата работят заедно.
— А вие, мисис Переня, не се съмнявате ни най-малко в Карл, така ли? — запита Тапънс.
И забеляза как лицето на събеседницата й трепна за миг.
— Ще ми се да вярвам.
— Горката Шийла! — промърмори Тапънс.
Очите на мисис Переня блеснаха.
— Горкото дете, сърцето ми се къса. А защо да е тъй? Защо не си избере някой друг?
Тапънс поклати глава:
— В живота не става така, както желаем.
— Права сте. — Мисис Переня говореше с дрезгав, горчив глас. — Животът разкъсва човека. Само мъки и огорчения. Всичко е прах и пепел. Отвратена съм от жестокостта, от несправедливостта на тоя свят. Иска ми се да го смажа, да го унищожа и да започнем всичко наново, по-близо до земята и избавени от тия правила, от тиранията на един народ над друг. Иска ми се…
Прекъсна я покашляне. Дебело, гърлено покашляне. На прага стоеше мисис О’Рърк, запълнила с мощното си туловище цялата врата.