— И мисис Бленкънсоп. — Пак с плетиво: вдигна се разрошена чернокоса глава, съзерцаваща унесено някаква шапка.
Томи притаи дъх, стаята се завъртя около него.
Мисис Бленкънсоп ли! Та това е Тапънс! Колкото и да му се струваше невъзможно и невероятно — Тапънс плетеше спокойно в салона на „Сан Суси“.
Очите й срещнаха погледа му — учтиви, равнодушни очи на непозната.
Сега той се възхищаваше още повече от нея.
Я гледай, Тапънс!
Глава 2
Как прекара тази вечер, Томи сам не знаеше. Не смееше да поглежда твърде често към мисис Бленкънсоп. Ha вечеря ce появиха още трима постоянни пансионери на „Сан Суси“: една двойка на средна възраст — мистър и мисис Кейли, и младата майка мисис Спрот, която бе дошла с момиченцето си от Лондон и явно се отегчаваше много от принудителния си престой в Лийхемптън. Настанена до Томи, от време на време тя го фиксираше със светли като цариградско грозде очи и питаше с малко пресипнал глас:
— Не мислите ли, че в Лондон е вече напълно безопасно? Всички се връщат, нали?
Преди Томи да успее да отговори на тези наивни въпроси, съседката му от другата страна, дамата с огърлиците, вметна:
— Според мен не бива да се рискува с деца. Особено с вашата сладка малка Бети! Никога не бихме си простили, ако й се случи нещо. Както знаете, Хитлер каза, че много скоро „светкавичната война“ ще се пренесе и в Англия — предполагам, с някакъв съвсем нов вид газ.
Майор Блечли я прекъсна рязко:
— Какви ли глупости не се говорят за тия газове! Тези хора няма да си губят времето да си играят с газ. Ще си послужат с бризантни снаряди и запалителни бомби. Точно така стана и в Испания.
Цялата маса се намеси в спора с увлечение. Гласът на Тапънс, тънък и малко просташки, изписука пронизително:
— Син ми Дъглас казва…
„Вятър Дъглас — помисли си Томи. — Защо пък Дъглас, ако мога да зная?“
След вечерята — претенциозно меню от няколко оскъдни блюда, всички еднакво безвкусни — пансионерите минаха в салона. Плетенето започна наново, а Томи бе принуден да слуша дълъг и крайно скучен разказ за подвизите на майор Блечли на северозападната индийска граница.
Русият младеж със светлосините очи напусна салона, като направи на прага малък поклон.
Майор Блечли прекъсна повествованието си и смушка Томи в ребрата.
— Видяхте ли тоя, дето току-що излезе? Той е бежанец. Измъкнал се от Германия около месец преди началото на войната.
— Немец ли е?
— Да. Но не е евреин. Баща му си имал неприятности, задето критикувал нацисткия режим. Двама от братята му са там в концентрационни лагери. Тоя успял да се изплъзне навреме.
В същия момент Томи попадна в плен на мистър Кейли, който му заразправя надълго и нашироко за здравето си. Темата толкова увлече разказвача, че Томи можа да се отърве едва когато почти дойде време за лягане.
На другата сутрин Томи стана рано и слезе откъм лицевата част на сградата. Разходи се с бърза походка до кея и когато пое обратно по еспланадата, забеляза позната фигура, идеща от другата посока. Томи повдигна шапка.
— Добро утро — каза той вежливо. — Ъ-ъ… мисис Бленкънсоп, ако не се лъжа?
Наблизо нямаше никой, който да ги чуе. Тапънс отговори:
— За теб съм доктор Ливингстън4.
— Ей богу, как попадна тук, Тапънс? — измърмори Томи. — Това е чудо… истинско чудо.
— Никакво чудо… просто ум.
— Собственият ти ум, предполагам?
— Предположението ти е правилно. Ти и твоят надменен мистър Грант имате нужда от урок.
— Не ще и дума — съгласи се Томи. — Е, хайде, Тапънс, кажи ми как успя. Просто изгарям от любопитство.
— Много просто. Щом Грант заговори за вашия мистър Картър, сетих се каква е работата. Разбрах, че няма да бъде някаква жалка канцеларска работа. Но по държането му познах, че няма да ми позволи да се бъркам. Затова реших да го надхитря. Когато излязох да донеса шери, прескочих до семейство Браун и се обадих по телефона на Морийн. Заръчах й да ми позвъни и обясних какво да каже. Тя изигра ролята си много добросъвестно — с такъв силен, писклив глас, че из цялата стая се чуваше какво говори. Аз също изиграх ролята си: престорих се на огорчена, угнетена, опечалена и изхвръкнах от стаята привидно разтревожена. Тръшнах вратата на антрето, но останах вътре, промъкнах се предпазливо до спалнята и открехнах междинната врата, скрита от високия скрин.
— И чу всичко?
— Всичко — потвърди Тапънс самодоволно.
Томи подхвърли укорително:
— И нищо не ми каза?
— Да, нищо. Исках да ви дам урок. На теб и на твоя мистър Грант.
4
Когато американският журналист и пътешественик Стенли намерил в дебрите на Африка изчезналия английски изследовател Ливингстън, той се обърнал към него с думите: „Доктор Ливингстън, ако не се лъжа?“ — Бел. прев.