— Ами… — младият човек се поколеба. — Знаете ли, имам нареждане да ви направя едно предложение. Но… но, откровено казано, това не ми е приятно. Разбирате ли…
Тапънс го измери със студен поглед.
— Защо не ви е приятно?
— Хм… дявол да го вземе… защото сте майка на Дебъра. И си мисля… какво ще каже Дебъра, ако… ако…
— Ако пострадам ли? — попита Тапънс. — Аз на ваше място не бих й говорила за това. Който е казал, че не бива да се дават обяснения, е напълно прав.
И като му се усмихна ласкаво, продължи:
— Милото ми момче, зная точно какво си мислите. Че вие с Дебъра и изобщо младите можете да се излагате на рискове, ала старите трябва да се пазят. Това е голяма глупост, защото ако някой ще бъде ликвидиран, по-добре да е стар, на който вече му е минало времето. Затова престанете да ме смятате за свещен предмет — майка на Дебъра — и ми кажете откровено каква опасна и неприятна работа ми предстои.
— Знаете ли — произнесе младежът с възхищение, — вие сте чудесна, просто чудесна.
— Оставете комплиментите — рече Тапънс. — Аз самата много се възхищавам от себе си, така че няма нужда да ми пеете хвалебствени химни. Та каква точно е работата?
Тони посочи купчината измачкан плат.
Това — каза той — са останки от парашут.
— Аха — промърмори Тапънс и очите й светнаха.
— Беше просто един изолиран парашутист — продължи Марсдън. — За щастие тукашните доброволци за местна отбрана са много будни хора. Забелязали спущането и заловили парашутистката.
— Парашутистката ли?
— Да, парашутистката! Жена, преоблечена като медицинска сестра.
— Жалко, че не е била монахиня — каза Тапънс. — Чувала съм да разправят толкова интересни неща за монахини, които плащат билетите си в автобусите с космати мускулести ръце.
— Само че тя не беше нито монахиня, нито преоблечен мъж, а жена със среден ръст, на средна възраст, с тъмна коса и нежно телосложение.
— Значи — заключи Тапънс — жена, която не се различава много от мен?
— Точно така — потвърди Тони.
— Е, и? — залита Тапънс.
Марсдън произнесе бавно:
— Останалото е ваша работа.
Тапънс каза с усмивка:
— Не ще и дума. Къде трябва да отида и какво да правя?
— Вие сте чудна жена, мисис Бирсфърд. Възхищавам се на смелостта ви.
— Къде трябва да отида и какво да правя? — повтори Тапънс нетърпеливо.
— За жалост указанията са много оскъдни. В джоба на жената имаше листче със следните думи на немски! „Вървете в Ледърбароу, право на изток от каменния кръст. Сент Азалфс Роуд 14. Доктор Биниън.“
Тапънс погледна нагоре. На близкия връх имаше каменен кръст.
— Именно той е — каза Тони. — Разбира се, пътепоказателите са махнати. Но Ледърбароу е голямо селище и като се върви право на изток от кръста, не може да не се попадне на него.
— Колко е дотам?
— Най-малко пет мили. Тапънс направи лека гримаса.
— Здравословна предобедна разходка — забеляза тя. Дано доктор Биниън да ми предложи обяд, когато пристигна там.
— Знаете ли немски, мисис Бирсфърд?
— Колкото да се оправя в хотел. Ще държа твърдо да говоря английски — ще кажа, че такова нареждане имам.
— Много е рисковано — предупреди Марсдън.
— Ни най-малко. Кой би предположил, че е станала размяна на хората? Освен ако всички на километри наоколо не са узнали, че се е спуснала парашутистка.
— Двамата доброволци от местната отбрана, които съобщиха за това, са задържани в полицията. Иначе ще вземат да се хвалят на приятелите си за своя подвиг!
— Но някой друг може да е видял случилото се или да е чул за него.
Тони се усмихна.
— Уважаема мисис Бирсфърд, не минава ден да не се разправя, че са били забелязани един, двама, трима, четирима, дори сто парашутисти!
— Вярно, така е — съгласи се Тапънс. — Е, водете ме.
— Екипировката е тук. И една полицайка, която е специалистка по гримиране. Елате с мен.
В горичката се гушеше запусната колиба. На вратата й стоеше една будна на вид жена на средна възраст.
Тя огледа Тапънс и кимна одобрително.
Тапънс влезе в колибата, седна на един преобърнат сандък и се предостави на нейните вещи грижи. Накрая гримьорката се отдръпна, кимна одобрително и каза:
— Ето, смятам, че свършихме добра работа. Какво мислите вие, сър?
— Наистина много добра — заяви Тони.
Тапънс протегна ръка и взе огледалото, което другата жена държеше. Огледа внимателно лицето си и не можа да сдържи вика на изненада.
Веждите бяха придобили съвсем друга форма, която променяше напълно изражението й. Малки ивици пластир, скрити под букли, дръпнати върху ушите, опъваха кожата на лицето и променяха очертанията му. С малко восък формата на носа беше изменена така, че придаваше на Тапънс необикновено заострен профил. Изкусно поставен грим бе прибавил няколко години към възрастта й чрез дълбоки бръчки, спускащи се от двете страни на устата. Изобщо цялото лице имаше добродушен, малко глуповат вид.