— Много умело изпипано — заяви Тапънс възхитена и докосна предпазливо носа си.
— Трябва да внимавате — предупреди я другата жена и извади две тънки ивици каучук. — Мислите ли, че ще можете да търпите тези в устата си?
— Ще трябва да ги търпя — отвърна Тапънс унило. Пъхна ги и раздвижи внимателно челюстите си.
— Всъщност не са чак толкова неудобни — призна тя.
Тогава Тони излезе тактично от колибата, Тапънс свали дрехите си и облече униформата на медицинска сестра. Тя й стоеше горе-долу добре, макар че малко й стягаше в раменете. Тъмносинята шапчица постави последния щрих на новата й личност. Обаче отказа да си сложи големите обувки с четвъртити носове.
— Щом ще трябва да вървя пеш пет мили — заяви Тапънс решително, — предпочитам моите обувки.
И двете се съгласиха, че така е по-разумно — особено поради това, че Тапънс носеше груби тъмносини обувки, които подхождаха на униформата.
Тя разгледа с интерес съдържанието на тъмносинята ръчна чанта: пудра, две лири стерлинги и шест пенса в английски пари, носна кърпичка и лична карта на името Фрида Елтън, Манчестър Роуд 4, Шефийлд; нямаше само червило.
Тапънс прибави своята пудра и червилото си и стана, готова за път.
Тони Марсдън извърна глава и каза дрезгаво:
— Чувствам се подлец, че ви оставям да вършите сама тази работа.
— Зная добре как се чувствате.
— Но, нали разбирате, тук се касае за нещо много важно: да узнаем точно къде и как ще започне нападението.
Тапънс го потупа по ръката.
— Не се безпокойте, момчето ми. Ако щете ми вярвайте, но ми е много забавно.
— Вие сте просто чудесна! — повтори Тони Марсдън.
III
Малко изморена, Тапънс се спря пред „Сент Азалфс Роуд“ 14 и по табелката разбра, че доктор Биниън не е обикновен лекар, а зъболекар.
С крайчеца на окото си забеляза Тони Марсдън. Той седеше на кормилото на елегантна на вид кола пред някаква къща малко по-нататък по улицата.
Бяха сметнали за необходимо Тапънс да стигне пеш до Ледърбароу, точно както гласяха инструкциите, тъй като можеха да я забележат, ако дойдеше с кола.
И наистина два неприятелски самолета прелетяха над дюните и кръжаха на малка височина, преди да се отдалечат. Те сигурно бяха забелязали самотната фигура на медицинската сестра, вървяща през полето.
Тони, придружен от полицайката специалистка, бе подкарал в обратна посока и след като направи голям обход, стигна до Ледърбароу и зае позиция на „Сент Азалфс Роуд“. Всичко беше вече готово.
— Вратите на арената се отварят — промърмори си Тапънс. — Влиза християнка и тръгва към лъвовете. О, боже, кой смее да каже, че животът ми не е интересен!
Тя прекоси пътя и позвъни, мислейки си какви точно може да са чувствата па Дебъра към тоя младеж. Вратата и отвори възстара жена с тъпо селяшко лице — se английско лице.
— Доктор Биниън? — попита Тапънс.
Жената я огледа бавно от главата до петите.
— Предполагам, че вие сте сестра Елтън.
— Да.
— Тогава влезте в кабинета на доктора.
Жената се дръпна, вратата се затвори зад Тапънс И тя се озова в тесен вестибюл, покрит с линолеум.
Прислужницата я поведе по стълбата и отвори една врата на първия етаж.
— Моля, почакайте. Докторът ще дойде при вас. И излезе, затваряйки вратата подире си. Най-обикновен зъболекарски кабинет с малко стари и износени мебели и принадлежности.
Тапънс погледна зъболекарския стол и се усмихна при мисълта, че този път той не криеше обичайните ужаси. Вярно, че и сега не беше напълно спокойна, както става обикновено, когато се влиза при зъболекар, но по съвсем други причини.
След малко вратата ще се отвори и ще влезе „доктор Биниън“. Кой ли ще бъде тоя доктор Биниън? Непознат? Или някой, когото вече бе виждала? Ако беше човекът, когото очакваше да види…
Вратата се отвори.
Човекът, който влезе, съвсем не се оказа този, когото Тапънс бе очаквала да види! Тя никога не бе предполагала, че ще има работа с него.
Беше капитан Хейдок.
Глава 14
I
В главата на Тапънс рукна поток от най-невероятни догадки за ролята, която капитан Хейдок бе играл в изчезването на Томи, ала тя ги отхвърли решително. Сега трябваше да запази пълно самообладание.