Ще я познае ли капитанът или няма да я познае? Това беше важен въпрос.
Предварително се бе подготвила да се преструва, че не го познава и да не проявява никакво учудване и сега беше почти сигурна, че не показва неуместни за положението чувства.
Изправи се и застана в почтителна поза, както подобава на обикновена немкиня пред мъж.
— Значи пристигнахте — каза капитанът.
Той говореше на английски и нищо в държането му не бе се изменило.
— Да — отвърна Тапънс и добави, сякаш представяше акредитивните си писма: — Сестра Елтън.
Хейдок се усмихна като на някаква шега.
— Сестра Елтън, а! Чудесно!
Огледа я одобрително и рече учтиво:
— Изглеждате напълно безупречна.
Тапънс наведе глава, но не каза нищо. Предоставяше инициативата на него.
— Предполагам, че знаете каква е задачата ви? — продължи Хейдок. — Седнете, моля.
Тапънс седна покорно.
— Трябва да получа от вас подробни инструкции — отговори тя.
— Много правилно — каза Хейдок. В гласа му звучеше лека насмешка. — Знаете ли деня? — запита той.
— Четвърти!
Хейдок като че се изненада. Дълбоки бръчки набраздиха челото му.
— Значи, това ви е известно? — промърмори той.
Настъпи пауза.
— Ще ми кажете ли, моля, какво трябва да правя? — проговори Тапънс.
— Всяко нещо с времето си, скъпа — отвърна Хейдок.
Той помълча минута и после запита:
— Сигурно сте чували за „Сан Суси“?
— Не — отговори Тапънс.
— Не сте ли чували?
— Не — отсече Тапънс.
„Я да те видя как ще се оправиш сега“ — помисли си тя.
Върху лицето на капитана беше изписана странна усмивка.
— Значи не сте чували за „Сан Суси“? — повтори той. — Това ме учудва много, защото, знаете ли, бях с впечатление, че вие живеете там от един месец.
Настъпи мъртва тишина.
— Какво ще отговорите на това, мисис Бленкънсоп? — произнесе капитанът.
— Не ви разбирам, доктор Биниън. Аз слязох с парашут тази сутрин.
Хейдок пак се усмихна — явно неприятна усмивка.
— Няколко метра платно, напъхано в някой храст, създава чудесна илюзия — каза той. — Аз не съм доктор Биниън, уважаема госпожо. Доктор Биниън е официално моят зъболекар — той има добрината от време на време да ми предоставя кабинета си.
— Така ли? — учуди се Тапънс.
— Така е, мисис Бленкънсоп! Или може би предпочитате да ви наричам с истинското ви име — Бирсфърд?
Отново настъпи мъчителна тишина. Тапънс въздъхна дълбоко. Хейдок поклати глава.
— Както виждате, планът ви пропадна. „Вие влязохте в гостната ми“, казал паякът на мухата.
Нещо изщрака леко и в ръката му блесна синя стомана. Гласът му придоби зловеща нотка:
— Съветвам ви да не шумите и да не се опитвате да вдигате квартала в тревога! Преди да можете да извикате, ще бъдете мъртва. И дори да успеете да нададете писък, никой няма да му обърне внимание. Всеизвестно е, че пациентите на зъболекарите често викат.
Тапънс отвърна спокойно:
— Виждам, че всичко сте обмислили. Но минавало ли ви е през ума, че аз имам приятели, които знаят къде съм?
— Аха! Продължавате да разчитате на синеокия момък, по-право черноокия! Младия Антъни Марсдън. Съжалявам, мисис Бирсфърд, но младият Антъни е един от най-пламенните ни сподвижници в тази страна. Както казах преди малко, няколко метра платно създават чудесен ефект. Вие се хванахте много лесно на хитростта ни с парашута.
— Не виждам смисъла на цялата тази комедия!
— Не виждате ли? Разберете; ние не искаме вашите приятели да ви намерят толкова лесно. Ако все пак уловят дирята ви, тя ще ги заведе в Яроу, при човека с колата. Фактът, че някаква медицинска сестра, която по физиономия коренно се различава от вас, е пристигнала в Ледърбароу между един и два часа, едва ли ще бъде свързан с вашето изчезване.
— Много хитро изпипано — рече Тапънс.
— Трябва да призная, че се възхищавам от хладнокръвието ви — заяви Хейдок. — Искрено се възхищавам. Съжалявам, че ще си служа с принуда, но е много важно да разберем точно какво сте открили, в „Сан Суси“.
Тапънс не отговори. Хейдок произнесе спокойно:
— Съветвам ви да разкажете всичко. Иначе столът и инструментите на зъболекаря крият известни… възможности.
Тапънс му хвърли презрителен поглед.
Хейдок се облегна на стола си и произнесе бавно:
— Да… трябва да призная, че не ви липсва твърдост. Това често се среща у жени като вас. Но какво ще кажете за другата страна на медала?
— Не ви разбирам.
— Става дума за Томас Бирсфърд, вашия съпруг, който живее напоследък в „Сан Суси“ под името мистър Медоуз и който в момента е много ловко овързан в избата на моята къща.