— Не ви вярвам — каза Тапънс рязко.
— Заради писмото на Пени Плейн ли? Не можете ли да разберете, че това беше просто една хитрост от страна на младия Антъни? Вие много сте го улеснили, като сте му издали паролата си.
Гласът на Тапънс затрепери:
— Значи Томи… значи Томи…
— Томи — каза капитан Хейдок — продължава да е на полагаемото се място, напълно в моята власт. Всичко зависи от вас. Ако отговаряте задоволително на въпросите ми, има известен шанс за него. Ако ли не, тогава ще влезе в сила първоначалният план. Ще го зашеметят удар в главата, ще то изведат в открито море и ще го хвърлят във водата.
Тапънс мълча една-две минути. Най-после, запита:
— Какво искате да знаете?
— Искам да зная за кого работите, как се свързвате с този човек или с тези хора, какво сте докладвали досега и какво точно ви е известно.
Тапънс повдигна рамене.
— Мога да ви кажа каквито лъжи ми дойдат наум — изтъкна тя.
— Не, защото аз ще проверя казаното от вас. — Той придърпа стола си малко по-наблизо. Сега в държането му се долавяше известна мекота. — Уважаема госпожо, разбирам точно какво чувствате, но повярвайте в искреността ми, когато заявявам, че се възхищавам много от вас и от вашия съпруг. И двамата притежавате смелост и твърдост. Именно от хора като вас ще се нуждае новата държава — държавата, която ще създадем а тази страна, когато рухне сегашното ви идиотско правителство. Ние искаме да направим някои от враговете си приятели. Поне тия, които заслужават това. Ако се наложи да дам нареждане за ликвидиране на съпруга ви, ще го дам. Това е мой дълг, но, откровено казано, ще ми бъде много неприятно да го сторя! Той е прекрасен човек — спокоен и умен. Позволете ми да ви изтъкна нещо, което, изглежда малко хора в тази страна разбират. Нашият фюрер не възнамерява да завладява страната ви така, както си мислите. Целта му е да създаде нова Англия — Англия силна сама по себе си и управлявана не от германци, а от англичани. И то най-добрите англичани — англичани с мозъци, възпитание и храброст. Прекрасен нов свят, както е казал Шекспир.
Той се наведе напред.
— Ние искаме да премахнем безредието и инертността. Подкупничеството и корупцията. Користолюбието и алчността. А в тази нова държава ви трябват хора като вас и вашия мъж — смели и находчиви, която са ни били врагове, но ще станат наши приятели. Ще се учудите, ако ви кажа колко много хора във вашата страна, а и в други, споделят нашите възгледи и вярват в нашите цели. Всички ние с общи устия ще създадем нова Европа — Европа на мира и напредъка. Постарайте се да разберете нашия идеал, защото, уверявам ви, именно този идеал…
Гласът му звучеше убедително, обаятелно. Наведен напред, той беше олицетворение на честен английски моряк.
Тапънс го гледаше и търсеше в главата си подходящи думи. Можа да изрови само нещо детинско и недодялано:
— Гъске, гъске миличка! — изтананика Тапънс…
II
Ефектът беше толкова магически, че просто я смая.
Хейдок скочи на крака, с поморавяло от гняв лице и за миг всяка прилика с добродушен английски моряк изчезна. Тапънс виждаше това, което Томи бе видял преди нея — разярен прусак.
Той я псуваше разюздано на немски. После, обръщайки на английски, закрещя:
— Жалка глупачка! Не разбирате ли, че с този отговор вие се осъждате безвъзвратно? Сега е свършено с вас — с вас и драгоценния ви съпруг.
Той извика високо:
— Ана!
В стаята влезе жената, която бе пуснала Тапънс. Хейдок пъхна пистолета си в ръката й.
— Не я изпускай от очи. Стреляй, ако стане нужда. И изхвръкна от стаята.
Тапънс гледаше умолително Ана, която стоеше пред нея с безстрастно лице.
— Наистина ли ще ме застреляте? — попита Тапънс.
Ана отговори спокойно:
— Излишно е да се опитвате да ме надхитрите. През миналата война убиха сина ми, Ото. Тогава аз бях на тридесет и осем години. Сега съм на шейсет и две, но не съм забравила.
Тапънс гледаше широкото, безстрастно лице. То й напомняше за полякинята, Ванда Полонска. Същата ужасяваща свирепост и решителност. Майчинство… неумолимо! Сигурно същото чувство изпитваха и много спокойни на вид жени из цяла Англия. Не може да се спори с „женска“ — с майка, лишена от рожбата си.
Някъде дълбоко в душата на Тапънс нещо се пробуди, някакъв натрапчив спомен, нещо, което знаеше още отначало, но не бе успяло досега да изплува ясно в съзнанието й. Соломон! Тук имаше нещо свързано със Соломон…
Вратата се отвори. В стаята влезе отново капитан Хейдок.
Побеснял от яд, той изрева:
— Къде е? Къде сте я скрили?