Произшествие в „Сан Суси“

— Мистър Грант не е мой, но трябва да призная, че ти наистина му даде урок.

— Мистър Картър не би постъпил с мен така некоректно — рече Тапънс. — Струва ми се, че разузнаването не е вече като в миналото.

Томи произнесе сериозно:

— Сега, когато се връщаме в него, то ще достигне предишния си блясък. Но защо името ти е Бленкънсоп?

— А защо пък не?

— Избрала си много особено име.

— То е първото, което ми дойде наум, плюс това е удобно за бельото.

— Какво искаш да кажеш, Тапънс?

— Заради Б-то, глупчо. Б като Бирсфърд, Б като Бленкънсоп. Извезано е на гащеризона ми. Патриша Бленкънсоп. Прудънс Бирсфърд. А ти защо си избрал Медоуз? Глупаво име.

— Първо — отвърна Томи, — аз нямам главно Б, извезано на гащите ми. И второ, не съм го избирал аз. Наредиха ми да се нарека Медоуз. Мистър Медоуз е джентълмен с порядъчно минало — цялото съм го научил наизуст.

— Много мило — каза Тапънс. — Женен ли си или ерген?

— Вдовец съм — заяви Томи с достойнство. — Жена ми е умряла преди десет години в Сингапур.

— Защо пък в Сингапур?

— Нали все трябва да умрем някъде. Какво му е лошото на Сингапур?

— О, нищо. Навярно е много удобно място за умиране. Аз самата съм вдовица.

— Къде е умрял мъжът ти?

— Има ли значение? Вероятно в частна болница. Предполагам, че е умрял от цироза на черния дроб.

— Аха, разбирам. Неприятна тема. А какво ще кажеш за сина си Дъглас?

— Дъглас е във флотата.

— Така чух снощи.

— И имам още двама сина. Реймънд е във въздушните сили, а Сирил, най-малкият, в армията.

— Ами ако някой си направи труда да проучи тези въображаеми Бленкънсоповци?

— Те не са Бленкънсоповци. Бленкънсоп е вторият ми мъж. Първият се е казвал Хил. Има три страници с Хиловци в телефонния указател. Колкото и да се мъчиш, не можеш да проучиш всички Хиловци.

Томи въздъхна.

— Ти вършиш винаги една и съща грешка, Тапънс. Отиваш до крайност. Двама мъже и трима синове! Прекалено много е. Ще си противоречиш в подробностите.

— Не, няма да си противореча. Пък и мисля, че синовете ми може да се окажат полезни. Имай предвид, че аз не получавам заповеди от никого. Действам по свой почин. Забъркала съм се в тази работа за собствено удоволствие и няма да се лиша от него.

— Така изглежда — каза Томи. И добави тъжно: — Ако питаш мен, цялата тази работа е фарс.

— Защо мислиш така?

— Виж какво, ти си в „Сан Суси“ по-отдавна от мен. Можеш ли да заявиш с чиста съвест, че някой от тези хора, с които бяхме снощи, може да е опасен вражески агент?

Тапънс отговори замислено:

— Наистина изглежда малко невероятно. Би могъл да бъде младежът, разбира, се.

— Карл фон Дайним? Но нали полицията проверява бежанците?

— Предполагам, че ги проверява. Но все пак той може да я надхитри. Както знаеш, Карл е привлекателен младеж.

— Искаш да кажеш, че момичетата ще вземат да му раздрънкат разни тайни? Но кои момичета? Та тук не прехвръкват нито генералски, нито адмиралски щерки. Е, вярно, може да ходи с някой дружинен командир от армейската транспортна служба.

— Недей така, Томи. Трябва да се отнасяме сериозно към тази работа.

— Аз се отнасям сериозно. Само че ми се струва празно губене на време.

Тапънс произнесе строго:

— Много рано е да се говори така. Нищо няма да се изясни толкова лесно. Какво ти е мнението за мисис Переня?

— Да — каза Томи замислено, — признавам, съществува и мисис Переня — наистина трябва да разкрием спатиите й.

Тапънс рече с деловит тон:

— А какво мислиш за нас? Имам предвид, как ще си сътрудничим?

Томи каза замислено:

— Не бива да ни виждат много често заедно.

— Да, ще бъде пагубно да показваме, че се познаваме по-добре, отколкото изглежда на пръв поглед. Трябва да решим как да се държим. Мисля… да, мисля, че преследването е най-добрият подход.

— Преследването ли?

— Именно. Аз ще те преследвам. Ти ще правиш всичко възможно да ми се изплъзваш, но тъй като си кавалер, невинаги ще успяваш. Аз съм имала двама мъже и си търся трети. Ти ще играеш ролята на преследвания вдовец. От време на време ще те попритисвам някъде, ще те вкарвам в някое кафене, ще те улавям, като се разхождаш по кея. Всички ще се подхилват и ще го намират много забавно.

— Вижда ми се приемливо — съгласи се Томи.

— От памтивека си правят шеги с преследвания мъж — каза Тапънс. — Това ще ни бъде полезно. Като ни виждат заедно, ще се подхилват и ще викат: „Я го вижте клетия дъртак Медоуз!“

Томи изведнъж я сграбчи за ръката.

— Гледай! — каза той. — Гледай право пред себе си.

До ъгъла на една колиба стоеше млад човек и разговаряше с някакво момиче. И двамата бяха много разпалени, много увлечени в разговора си.