— Във физическо отношение състоянието й е напълно задоволително, сър. Тя обаче претърпя немалко психическо сътресение.
— Разбира се, че ще се сътресе, каквато си е надарена с красива милосърдна душевност. Колко е труден за момичетата този свят, Джийвс, тъпкал с мъже, настояващи да се развяват, където не ги сееш. И само гледат да се хвърлят под колелата на нищо неподозиращите крехки душици. Какъв ли шок е изживяло горкичкото! Какво стана с онзи левак?
— Господина ли имате предвид, сър?
— Да.
— Той е в стаята за гости.
— Какво!
— Да, сър.
— В моята стая за гости?
— Да, сър. Госпожица Пендълбъри изрично пожела той да бъде настанен там. Нареди ми да изпратя телеграма на сестрата на господина, която е в Париж, и да я уведомя за нещастния случай. Освен това повиках лекар, който изрази професионалното си мнение пациентът да остане понастоящем в statu quo.
— С други думи, трупът ще прележи в дома ми неопределено количество време?
— Да, сър.
— Джийвс, май множко ми дойде.
— Да, сър.
Множко и още как! Едно момиче може да е доста божествено и завладяващо сърцата, ама къде дават да превръща хорските къщи в морги! Правичката да си кажа, пяна ми изби на устата.
— Май ще трябва да се представя на този натрапник — казах през скърцащи зъби. — Все пак съм домакин. Има ли си име?
— Господин Пим, сър.
— Пим?!
— Да, сър. А младата дама непрестанно го наричаше Луциус. Местонахождението му на пътя в момента, в който госпожица Пендълбъри е завивала откъм ъгъла, се дължало на факта, че се бил запътил насам с цел да разгледа портрета, който госпожицата ви нарисува.
Тръгнах към спалнята със смут в душата. Не знам дали в период на влюбеност ухажването ви е било осакатявано от къдрокоси съперници, но от мен да знаете, че хич няма да затанцувате от радост, ако онзи се паркира насред жилището ви с потрошени кокали. Инвалидното състояние му дава небивала преднина. Лежи си значи той и върти в изнемощели пръсти чепка грозде, целият блед и интересен, съсредоточие на девическата жал и грижовност, а ти в това време сновеш пъргаво наоколо, издокаран по последна мода, с пружинираща походка и пращящи от здраве розови бузки. Направо взе да ме хваща страх.
Открих Луциус Пим изтегнат в леглото, наметнат с горнището на любимата ми пижама, пушещ една от моите цигари и зачетен в криминален роман. Размаха с небрежна снизходителност цигарата в общата посока на моето нахождение.
— А, Устър! — рече.
— Хич не ме устърствай — отвърнах рязко. — Кога ще можеш да се изметеш оттук?
— След седмица или нещо такова.
— След седмица?!
— Или нещо такова. Засега лекарят настоява за тишина и спокойствие. Много да си почивам и много-много да не шавам: Затова ще те помоля, старче, да не повишаваш глас. Приглушен шепот и то само ако е наложително. А сега, Устър, да поговорим за катастрофата. Трябва да се споразумеем.
— Сигурен ли си, че не бива да бъдеш местен?
— Напълно. Лекарят нареди.
— Според мен трябва да потърсим второ и трето лекарско мнение.
— Излишно е, мой човек. Той изрично подчерта казаното и ми се видя, че си разбира от работата. Не се безпокой, че тук няма да ми е комфортно. Ще се оправя някак и все се надявам да свикна. Не съм претенциозен. Това легло дори ми е удобно. А сега да се върнем на катастрофата. Утре пристига сестра ми. Много ще е разстроена. Аз съм любимият й брат.
— Ти?!
— Аз.
— Колко сте общо?
— Шест.
— И ти си неин любимец?
— Да.
Представих си останалите пет, но замълчах. Ние Устърови умеем да си прехапваме езика.
— Женена е за Слингзби, собственика на „Вкусните супи на Слингзби“. Не си знае парите. Ама да не мислиш, че успявам да го убедя да сподели благините със закъсал зет? — попита Пим с риторична горчивина. — Нищо подобно. Но да оставим това. Важното е, че сестра ми ме обича както зет ми си обича златото и поради това нищо чудно да даде под съд горкичката Гладеола и общо взето да се опита да я хвърли на лъвовете. Ако разбере, че тя е карала виновната кола. Затова, Устър, този факт никога не бива да стига до ушите й. Призовавам те като джентълмен да си държиш устата затворена.
— Естествено.
— Радвам се, че бързо схващаш. Не си чак толкоз глупав, колкото те изкарват.
— Кой ме изкарва?
Пим повдигна леко вежди.
— Не те ли изкарват? Странно. Така или иначе, уредихме най-важното. Ако не ми хрумне нещо по-добро, ще кажа на кака, че съм бил повален от бърза кола, която изобщо не спряла и затова не съм й видял номера. А сега, ако обичаш, напусни стаята. Докторът изрично наблегна на тишина и покой. Пък и искам да си дочета книгата. Злодеят току-що пусна кобра в комина на героинята и не бива да я изоставям в тежък момент. Едгар Уолъс е голяма работа. Ще ти звънна, ако ми потрябва нещо.