Изпепелих го с огнеметен поглед. Само се похабих, естествено.
— Жалко, че по-рано не се сети за всички тези последствия — казах. Същината не бе в самите думи, нали разбирате, а в начина, по който ги изрекох.
— Сетих се — обори ме Луциус Пим. — Но тъй като и двамата бяхме единодушни, че на всяка цена трябва да опазим горкото момиче…
— Добре де, добре.
— Ама ти да не си ядосан нещо? — учуди се той.
— Какво говориш!
— А така те искам — каза с облекчение. — Знаех си, че ще оцениш старанието ми. Постъпих най-джентълменски. Ще е ужасно, ако Беатрис научи за Гладеола. Не знам дали ти е направило впечатление, Устър, но когато се раздават ритници, жените много по-охотно ги нацелват срещу представителки на собствения си пол, отколкото срещу мъже. Бидейки от мъжко вероизповедание, ще видиш как всичко ще ти се размине. Дузина уханни рози, няколко усмивки, две-три тактични думи и тя ще се топи като масло между пръстите ти. Изиграй си картите както трябва и преди да се усетиш, двамата с Беатрис ще се смеете щастливо и ще се шляпате по гърба пет минути след като се запознаете. Само гледай Слингзби Супата да не те спипа как я пляскаш по гърба, че е ревнив като мавър. А сега, ако ме извиниш, ще те помоля да се разкараш. Лекарят каза ден-два да избягвам дългите разговори. Пък и време е да нанкам.
Колкото повече размишлявах, толкова повече взех да одобрявам идеята с розите. Луциус Пим не е сред любимото ми човечество, но все пак бях принуден да призная, че това с розите добре го беше намислил.
На другата сутрин станах още в десет и половина и след подкрепителна закуска се запътих право към цветарницата на Пикадили. Не можех да поверя на Джийвс подобно деликатно поръчение. Заплатих две лири за необятен букет и го изпратих заедно с визитната си картичка на Хил Стрийт. Сетне се отбих в „Търтеите“ на кратка чашка. Рядко го правя сутрин, но това утро се очертаваше като много специално.
Малко след пладне се прибрах в апартамента. Влязох в дневната и се заех да се самоподготвям за предстоящата среща. Нямаше къде да бягам, но и нямаше смисъл да се надявам, че ми предстои изживяване, което паметта ще съхранява ревностно през идните години за уютните вечери пред камината. Бях заложил на розите. Ако размекнеха госпожа Слингзби, всичко щеше да е наред. Ако ли не, Бъртрам щеше да е негоден за повторна употреба.
Часовникът тиктакаше, а нея все я нямаше. Явно не бе от рано пеещите ранни птички и това хвърли малко слънчева светлина върху очакванията ми. Защото от личен опит знам, че колкото по-рано пропява противниковият пол, толкова по-криво гледа на света. Като пример неволно се натрапва леля ми Агата, от която чучулигите сутрин не могат да се вредят.
Все пак не бях убеден стопроцентово в гореизложеното, та след известно време напрежението взе да си казва думата. За да разсея съзнанието, извадих един стик за голф и се заех да упражнявам попадения в стъклена чаша. В края на краищата, реших аз, ако онази се окаже стръвница, поне ще съм усъвършенствал ударите от близко разстояние и няма да остана с празни ръце.
Тъкмо се гласях за едно по-засукано улучване на чашата, когато на вратата се позвъни.
Вдигнах посудата от пода и напъхах етика зад канапето. Съобразих, че ако ме завари да се забавлявам лекомислено, току-виж го изтълкувала като липса на угризения и други подобаващи чувства. Оправих си яката, дръпнах надолу сакото и си докарах тъжна полуусмивка, която хем да е гостоприемна, хем да не е тържество на радостта. Одобрих я в огледалото и я задържах така, докато вратата се отваряше.
— Господин Слингзби — обяви Джийвс.
След тези думи затвори и ни остави насаме.
Известно време не се забелязаха признаци на оживено общуване. Шокът от очакването на госпожа Слингзби и получаването на нещо недотам същото се отрази пагубно на гласните ми струни. Гостът ми също не прояви готовност да се впусне в размяна на любезни баналности. Само стоеше там, силен и сдържан. Явно трябва да си силен и сдържан, ако си решил да произвеждаш вкусна и питателна супа.
Собственикът на супите се оказа от римско-императорския тип, с остри, пронизващи очи и щръкнала напред волева брадичка. Острите пронизващи очи ме запронизваха остро, а и на всичкото отгоре определено чух скърцане на зъби. По неизяснени причини той ме възненавидя от пръв поглед и трябва да призная, че това доста ме озадачи. Не претендирам да съм Обаятелна Личност, в каквато се превръщаш, след като се абонираш за някоя от брошурите, рекламирани на задните страници на списанията, но, от друга страна, не ми се е случвало от един-единствен поглед да започват да рият с копита и да се пенят в устата. Практиката е по-скоро след запознаване с мен тутакси да забравят, че ме има.