Новината причини голямо вълнение и недоволство в Детройт и индустриализирания Среден Запад. В уводните статии на някои американски вестници се посочваше, че японците трябва да продължат да се придържат към старите ограничителни квоти даже след премахването на официалните мерки. Конгрес мените изпаднаха в ярост. Те не разбираха японската конкурентна нагласа. За наша изненада последваха оплаквания от някои американски автомобилостроители, но не заради големите японски доставки, а заради това, че не са успели да се облагодетелствуват от завишената горна граница на ограничени ята! След завишението „Крайслер“ получи 70-процентно увеличение на произведените от „Мицубиши“ коли в сравнение с предишната година, а „Дженерал Мотърз“ получи увеличение от 211,8% за „Сузуки“ и 140% за „Исузу“. Тези две фирми заедно с „Форд“ разшириха възможностите си за доставка на японски автомобили за американските потребители. Дойде ред на Япония да се чуди какво става. Защо конгресмените и други официални представители се оплакват от японската конкуренция, когато самите американски фирми увеличават покупките и даже недоволствуват, че не получават достатъчно големи коли чества автомобили от Япония?
При конкуренцията на пазар като нашия японските фирми понякога прекаляват с „тактиката на прерязване на гърлото“. Фирмите разширяват па зарите си чрез намаляване на цените до такава степен, че едва ли някой е в състояние да реализира печалба от продажбите. Победителят в борбата става онзи, който може най-дълго време да си позволи да губи пари от ниските Цени. Такъв подход води до неразбирателство и недоброжелателност сред де ловите кръгове на някои държави, особено в Югоизточна Азия, където японските фирми пренесоха тактиката на конкуренцията, без да се съобразяват със съществуващата система на страната-вносител. В случая с колите обаче американските фирми прилагат японските методи и ако те не са запознати с техния пазар и потребители, тогава не зная кой ги познава по-добре от тях.
ТЕХНОЛОГИИТЕ
УПРАЖНЕНИЕ ПО ОЦЕЛЯВАНЕ
1
Ние, японците, непрекъснато мислим за оцеляването. Земята трепери ежедневно под краката ни в буквалния смисъл на думата. Живеем на вулканични острови под постоянна заплаха не само от разрушителни земетресения, но и тайфуни, цунами, снежни бури и пролетни наводнения. Островите не крият в дълбините си никакви природни богатства, с изключение на вода. По-малко от една четвърт от територията е обитаема или годна за обработване. Ето защо ценим всичко, което притежаваме.
Приучени сме да почитаме природата, да миниатюризираме и да гледа ме на технологиите като на средство за оцеляване. Ние, японците, не се смятаме за дълбоко религиозни хора, въпреки че в действителност сме точно такива. Вярваме, че Бог присъствува във всичко. Ние сме будисти, конфуцианци, шинтоисти и християни, но освен това сме много прагматични. Често се шегуваме, че повечето японци се раждат шинтоисти, водят конфуциански живот, женят се по християнски и ги погребват по будистки. Нашите обреди, обичаи и празници се коренят във вековните религиозни традиции, но ние не се чувствуваме обвързани от табута. Свободни сме да изпробваме всичко и да търсим най-добрите и практични начини на живот и дейност.
В нашата завещана от древни времена ценностна система съществува едно понятие, което е трудно преводимо — „мотайнай“. То има огромно значение и съдържа в себе си ключа към разгадаването на Япония, японците и японската промишленост. Смисълът на това понятие е, че всичко на този свят е дар от Създателя, ние трябва да сме благодарни и да не го пропиляваме. Буквално „мотайнай“ се превежда „непочтителен“ или „небогобоязлив“, но дълбокият му подтекст е „богохулство против небесата“. Ние, японците, вярваме, че всичко ни е дадено като свят дар, който трябва грижливо да използуваме през земния си път. Пилеенето е вид грях. Използуваме израза „мотайнай“, когато искаме да обозначим безразсъдната употреба дори на най-прости неща от рода на водата или хартията. Никак не е чудно, че сме създали такава концепция, която надхвърля рамките на обикновената грижливост или аскетичност с религиозния смисъл. Зная, че подобна концепция съществува в определена форма на Запад и другаде в Изтока, но в Япония тя има особено значение. Борбата за оцеляване под постоянната заплаха от тежки времена и природни бедствия, както и усилията да се произвежда с минимум суровини, са се превърнали в начин на живот за японеца. Именно поради тези причини пилеенето се счита за позор и фактически за грях.