В началото на компютърната епоха бяхме свидетели на успешното проникване на находчиви младежи до най-строго охраняваните електронно-изчислителни машини. По мое мнение сигурността на информацията ще се превърне в още по-голям проблем с приближаването на 21 век, особено когато дори малките компютри ще бъдат в състояние да работят с главоломна скорост и да правят милиони операции в секунда.
Стандартната черна пластмасова дългосвиреща плоча вече отстъпва пред компактните дискове. Преходът е аналогичен на замяната на старите плочи на 78 оборота с дългосвирещите. Малките домашни телекамери с формат на лентата 8 милиметра скоро ще се превърнат в стандарт за любителите, точно както голямоформатните видеокамери „Бета“ и „VHS“ накараха хората да захвърлят 8-милиметровите фотоапарати. Вече е възможно мощните видеокамери да се поберат в единия ъгъл на дипломатическо куфарче. В тях са вградени всички необходими прибори, касетата е по-малка от стандартния размер на касетофоните и може да се снима с високо качество на изображението и точно фокусиране даже в слабоосветени места. Тази еволюция напомня развитието на обемистите фотоапарати на неподвижни триноги до така разпространените в днешно време компактни 35-милиметрови апарати, които на свой ред ще бъдат изместени от камери, подобни на нашата безфилмова „Мавика“, където е вграден прибор за зарядно пренасяне. Той дигитализира изображението върху малък въртящ се диск и така отпада необходимостта на химично проявяване. „Мавика“ и останалите безфилмови апарати се предлагат не само на любители, но и на професионалисти, какъвто беше случаят с репортерските отвъдокеански снимки от Олимпиадата за в. „Асахи Шимбун“.
Във видеосистемите сме разработили телевизори с висока разделител на способност с 1125 редове на развивката (срещу 525 реда в САЩ и 626 в Европа). По този начин телевизионният образ придобива контраста и качеството на добра фотографска снимка. Мисля, че чрез новия тип телевизия ще осигурим по-висококачествен телевизионен образ в домашни условия, за да се намали напрягането на зрението и ще революционизираме филмовата индустрия. Яркостта на класическата телевизия е недостатъчна за киното, но нашите най-нови каметелекамери и видеоленти някой ден ще заместят големите стари 35-милиметрови камери. Такъв е пътят на развитието — от 16-милиметровите филмови камери, използувани от някогашните телевизионни екипи, към малките видеокамери, от студийните 16-милиметрови проектори, към видеозаписа на формат „U“.
Режисьорът Пол Шрейдър засне част от филма си „Мишима“ на видео лента и остана много доволен от резултата на експеримента. Видеозаписът дава възможност за моментално прожектиране на заснетата сцена за разлика от класическия филм, който трябва да се обработи химически. Някои режисьори използуват видеокамери, когато искат да снимат дадена сцена, веднага да я прегледат и да решат дали е необходим дубъл, а това води до големи икономии. Франсис Форд Копола изчисли, че с видеокамерата може да спести до 30% от разходите за една филмова продукция, да не говорим за пестенето на време. Все още видеозаписите не могат да се прожектират на широк екран — трябва да се прехвърлят на филмова лента за прожекция в кинотеатрите. Въпреки това възможностите, които видеофилмите предлагат, въодушевяват японските и чуждестранни технически специалисти. Днешните широко разпространени методи като например специалните ефекти, дублирането, изтриването, разделянето на кадъра могат много по-лесно да се осъществят по електронен път върху видеолента. Чрез електронните дигитални способи филмовите супермени могат да летят във въздуха без да се използуват специални повдигащи устройства. Вярвам, че технологиите на „Сони“ ще намерят широко разпространение във филмовата индустрия до края на века.
Зрителите на свръхзабавени повторения на видеозапис в програмите на телевизионната компания „Ей-Би-Си“ от Олимпиадата през 1984 година фактически гледаха резултатите от внедряването на видеосистемата „Сони Супер Моушън“ върху основата на телевизионна технология с висока разделителна способност. Тя позволява забавено повторение със скорост, равна на една трета от скоростта на обикновеното и по-малко замъгляване на образа.
За постижения в областта на видеотехнологиите „Сони“ получи наградата „Еми“ през 1984 година. Имах щастието да представям фирмата на церемонията по връчването на наградата. Тя ни беше присъдена за новата видео уредба с големи възможности за съхраняване на образи в електронната памет, предназначена специално за компютърна графика. За нас това беше четвъртата поред награда „Еми“. (Първата получихме за „Тринитрон“ през 1973 г.; втората — за формата „U“ през 1976 г.; третата — за едноинчовата видеосистема с наклонена развивка на редовете през 1979 г.). През 1985 година списанието „Билборд“ ни присъди наградата си „За определяне на бъдещите тенденции“ за малката система компактни дискове Д-5, която представляваше революция в техниката. На научното изложение „Експо 85“ в Цукуба, Япония, демонстрирахме нашия „Джъмбо ТРОН“ с гигантски телевизионен екран с размери 82 на 131 фута. В САЩ започнахме монтирането на подобни системи с по-малки екрани. Продължаваме да произвеждаме радиоапарати, включително най-малките в света приемници за ултракъси вълни с дебелина само 4 милиметра и тегло 33 грама — малко повече от една унция. Продаваме технологията на новия метод „MCZ“ за производство на висококачествени силициеви кристали за суперголемите интегрални схеми на различни фирми в САЩ („Монсанто Електроник Матириълз Къмпани“), Япония и Италия. Съвместно с „Ар-Си-Ей Астроелектроникс“ организирахме продажбата на най-съвременни комуникационни спътници в Япония. Излизаме на пазара в Северна Америка с прибори, които съчета ват компютърни, телевизионни и съобщителни технологии.