При наличието на голям брой поделения на фирмата забелязах, че някои тях дублират дейността си или че в някои отдели се върши нещо почти тайно от останалите, които биха могли да се възползуват от него. Ето защо започнахме да провеждаме технологичен симпозиум всеки месец. Той дава възможност на ръководителите на отдели и научните работници да обсъждат текущата си работа. Най-важната промяна според мене беше реорганизацията на структурата на висшето ръководство чрез добавяне на нов отдел за планиране и координиране на научната и развойна дейност, действуващ успоредно с традиционните планови и счетоводни отдели.
Забелязах, че според старата система счетоводството и плановиците научават със закъснение какво става по другите отдели. Докато разберат какви разходи са направени за първоначални проучвания и разработки, вече могат да са изразходвани значителни средства. Ние не сме научноизследователски институт и затова когато решим да се занимаваме с научни теми, ръководството трябва да е наясно от самото начало каква е целта им.
Това не е бариера пред фундаменталните изследвания. Ние разрешаваме редица такива проучвания. Така например за записващата глава на новата система „Видео 8“ се нуждаехме от нов материал, разработен от нашите металурзи в изследователския център на „Сони“. „Видео 8“ все още не фигурираше в плановете ни, когато дадохме разрешение за разработката на нов материал, защото знаехме по принцип какво е значението на записите с висока разделителна способност. Същевременно разбирахме необходимостта от нов вид записващи глави, макар и да бяхме още далече от 8-милиметровите системи. Новите записващи глави изискваха нови материали. Така научните разработки се оказаха много навременни.
Други проекти бяха отложени или изоставени. За един от тях вече споменах — плазмения дисплей с повишена контрастност. Както вече изясних, ние вложихме известен рисков капитал в предприятието на автора му, който предпочете да продължи работата си върху него извън „Сони“. Някой ден ние и останалите фирми може би ще се възползуваме от него, но на тогавашния етап беше неоправдано да влагаме допълнителни средства в проекта.
4
Веднъж в годината провеждаме технологически панаир на фирмата, който наричаме „форум за технологически обмен“. Всички наши поделения и научни колективи организират свои щандове точно като на истинско търговско изложение. Допускат се само сътрудници на „Сони“. Поканите се контролират много строго. Миналата година 6000 сътрудници на „Сони“ от поделенията в Япония и чужбина посетиха изложбата. Там те могат да се запознаят със състоянието на научната работа и технологиите и да намерят полезни за собствената им дейност разработки. Демонстрираме както производствено оборудване, така и материали и проекти на етапа на научното изследване. Инженерите и техниците са на разположение на посетителите, за да отговорят на поставените въпроси. Понякога гостите оставят визитните си картички, събират рекламни брошури и си определят срещи за обмен на информация, както се прави по всички технически панаири.
Не може да се изчисли реализираната от този форум икономия, но сме сигурни, че той ни помага по-ефективно да разпределяме фондовете си, тъй като чрез него наблюдаваме и строго контролираме научно-изследователската и развойна дейност за минимум дублиране, с изключение на случаите, когато смятаме за необходимо да разработим повече от един подход към решаването на определен проблем. Много е полезно задачите за бъдещето да са формулирани ясно и просто — например как да се създаде нова видеоуредба. Предизвикателството при внедряването на нови системи обаче се състои в неизвестността коя система ще се окаже в крайна сметка най-добра, защото се започва работа върху нещо непознато до момента. Фирмите-производителки на компютри непрекъснато се сблъскват с този проблем. Когато разработваш компютър, не можеш да си го представяш като отделен прибор извън системите, използувани в ежедневието на хората. Както вече казах, в недалечно бъдеще компютрите ще могат да се включат към по-големи информационни мрежи и така ще се създадат системи с широко приложение в бита — за гарантиране сигурността на домовете, прогнози за времето, водене на домакинството, организация на покупките и т.н. Фирмите не трябва да произвеждат и предлагат отделни части от тези системи. В бъдеще няма да можем да водим деловата си дейност както в миналото, когато бяхме в състояние да произвеждаме неща полезни сами по себе си — например видеоуредби или касетофони. Ние ги правехме, водени от убеждението, че хората ще осъзнаят ползата от тях и ще започнат да ги търсят. Така всяко изделие беше цел само по себе си. В утрешния свят такова мислене ще бъде ограничено и недостатъчно.