Бих искал скоро да настъпи денят, когато цялата патентна информация в света ще бъде събрана в една информационна банка. Днес всяка фирма полага огромни усилия, за да бъде в течение на информацията за патентите на другите фирми. Данните могат да се вложат в оптически диск с възможност за непрекъснато осъвременяване. Фирмите ще имат голяма полза от съществуването на световна информационна система, защото новите патенти ще могат да достигнат до всеки потенциален купувач на лицензи.
Трудно е да се предскаже със задоволителна точност докъде ще стигнем към края на века. Ясно е, че дотогава ще намерят широко разпространение в бита зараждащите се сега информационни системи, обединили телевизията, компютрите и съобщенията. Живеем във време на културна и социална революция. Ще става все по-трудно новите разработки да правят впечатление на хората. Дори днес младото поколение, чиято памет не се простира толкова далеч в миналото, приема съвсем естествено, без дори да се замисли, възможността да вдигнем телефонната слушалка и да се свържем пряко с всяко кътче по света. За моето поколение тази възможност наистина представляваше истинско чудо.
Директорът на изследователските лаборатории на „Сони“ Макото Кикучи изтъква, че откриването на устройствата върху основата на физиката на твърдото тяло предизвика революционен технологичен поврат в съвременната електроника. Еволюцията, последвала поврата и довела до създаването на приборите с много висока степен на интеграция (МВСИ) е част от същата технологична революция. Назряват условията за втори пробив в електрониката и ние се готвим за него. Какво ще настъпи след етапа на МВСИ и как то ще доведе до разработката на ново поколение апарати, които ще допринесат за оцеляването ни? Много високата степен на интеграция завладява въображението ни, но ние сме физици и знаем, че тази технология има предел на възможностите си. Въпреки това продължаваме да я използуваме в интегралните схеми и другите прибори, продаваме оборудване и лицензи за нея на другите фирми. Спрях се в изложението си на нашия нов подход към производството на висококачествени единични силициеви кристали. Очакваме още по-добри резултати от тази технология в условията на безтегловност при евентуален бъдещ космически полет. Способите за ецване на схемата върху платката претърпяха значително развитие. Започнахме с литографски методи и преминахме през фотолитография и късовълнова фотолитография, за да стигнем до електронно-лъчевата фотолитография. Миниатюризацията достига своя връх в тези платки. Какво ще последва? Колко още може да поеме парчето чист силиций?
Кикучи вярва, че новото поколение интегрални схеми ще представлява нещо повече от разширяване на възможностите, съществуващи на сегашния етап. Според него ще се извърши гигантски качествен скок чрез разслояване на платките. Първият слой може да бъде светлочувствителен, вторият може да действува по начина, по който човешкото око предава информация на мозъка, следващият слой ще съдържа логическа памет и последният слой (или слоеве) ще има възможност за разпознаване на конфигурации. С други думи, новата схема ще представлява опростен механичен мозък. „Много високата степен на интеграция“, казва Кикучи, „е прекалено проста за работата, която предстои в бъдеще“.
Той се въодушевява особено много от идеята за биочипове и молекулярна електроника. В тази посока вече е направена половин стъпка в процеса на научните изследвания за целите на американските военноморски сили. Кикучи се интересува от възможностите, които предлага новооткрития фотохромен ефект. Ако се подбере достатъчно голяма прозрачна и безцветна органична молекула и се облъчи с невидима за човешкото око ултравиолетова светлина, фотоните на ултравиолетовите лъчи ще избият един от електроните на молекулата, тя ще се извие и ще посинее. Когато молекулата се облъчи със светлина от видимия спектър, тя възвръща първоначалното си състояние и губи синьото оцветяване. Тук е налице основната памет с две стъпала („да“ и „не“), която е изходен градивен елемент в електронните технологии.
Според Кикучи сегашните технологии ще издържат само още 10 години. Ето защо той ускорява работата в редица направления, за да бъде подготвен за следващия етап, но се тревожи, че твърде малко учени проявяват интерес към фундаменталните изследвания. Въпреки това ние двамата сме оптимисти. Една от причините за оптимизма ни е непрекъснатото увеличаване на броя на цитираните японски източници в списанието за приложна физика „Джърнъл ъв Ъплайд Физикс“. През 1960 година те представляваха 2-3%, докато сега са нараснали на 30 процента. Неговият песимизъм, който не споделям напълно, е свързан с извода, че Япония дава голям принос към усъвършенствуването на приложните технологии като например сухото ецване, фокусирането на лазерите и т.н., но нашите учени все още изостават в разработката на принципно нови области на науката. Ние се гордеем с Нобеловия лауреат по физика от лабораториите на „Сони“, но Япония има само три Нобелови награди за физика. Както вече посочих, нашите най-големи успехи се проявяват в творческото внедряване на идеите в практиката.