Някои хора са на мнение, че е настъпила епохата на постиндустриалното общество. Според тях не могат да се очакват по-нататъшни технологични усъвършенствувания и ние трябва да се научим да живеем по-скромно, с по-малък лукс. Не съм съгласен с тях. Моята прогноза е, че ние ще можем да се наслаждаваме на живота и с по-малко енергия, по-малки количества от старите материали, по-малко ресурси, по-широко използуване на вторични суровини. Така задоволеността и производителността ни ще могат значително да надхвърлят сегашното равнище. Някои народи, особено американците, ще трябва да научат нещо от значението и духа на „мотайнай“ и ще трябва повече да икономисват. Стъпка по стъпка, от година на година ще привикваме по-умело и ефективно да реализираме икономии на ресурсите, с които разполагаме. Относителният дял на вторичните суровини трябва да се увеличи. Ръстът на населението е голямо предизвикателство, но то трябва да бъде посрещнато, така че за всички да има храна, облекло и образование. С повишаването на жизненото равнище обаче се проявява тенденция към разграничаване. Хората избират различен начин на живот, проявяват различни вкусове и предпочитания, развиват собствени технологии за оцеляване.
В САЩ и Европа фирмите-производителки на стомана, електроника или автомобили периодически заявяват, че не могат успешно да се конкурират с чуждестранните технологии. Реакцията им в такива случаи винаги е да прибягнат до уволнения. Вече изясних нежеланието на японските фирми да прилагат подобни мерки и използуваните от тях начини за възстановяване. Когато електронната аналогова технология започна да отстъпва пред дигиталната, ние не уволнихме специалистите по аналоговата техника, нито пък публикувахме обяви във вестника, че търсим инженери-специалисти по дигитална техника. Нашите аналогови специалисти с желание се насочиха към новата област. Те трябваше да го направят, за да оцелеят. Усвояването на нови технологии е начин на живот за японците. Останалите народи също ще трябва да се научат да правят това. Придържането към миналото нито е възможно, нито желателно.
ЯПОНИЯ И СВЕТЪТ
ОТЧУЖДАВАНЕ И СБЛИЖАВАНЕ
1
Отношенията между съвременна Япония и останалия свят са често бурени. Не е чудно, че САЩ и Европейската общност са изпаднали в затворения кръг на проблемите, отнасящи се до търговията с Япония. По мое мнение трябва да оценим факта, че нашите проблеми все още не са прекалено политизирани и да сме благодарни за това обстоятелство, защото в противен случай би било невъзможно да седнем на масата за преговори и да ги обсъдим разумно. Въпреки това положението прилича на хроническо заболяване, което сме длъжни да лекуваме. Очевидно две държави като САЩ и Япония, чиито търговски обмен възлиза на повече от 80 млрд. долара и чиито стоки и услуги, взети заедно, представляват над 30% от световното производство, неизбежно се сблъскват с известни проблеми поради самия обем и разнообразието на търговските си връзки. Винаги е по-лесно да обвиняваш другите, вместо да потърсиш собствените си грешки. За съжаление нерядко са се намирали потвърждения на тази истина и от двете страни на Тихи океан.
Мисленето ни е различно, често се различават и подходите ни към проблемите, които причиняват безкрайни затруднения в отношенията между двете държави. В нашите системи има значителни отлики. И двете страни са установили собствени традиции, било то правилни или погрешни. Най-накрая, съществуват проблеми, които нямат нищо общо с различията в расовата принадлежност, културата, историята или традициите, защото се отнасят до лесно разбираеми, чисто човешки нагласи.
Преди Роналд Рейгън да поеме президентския пост, един от съветниците му пристигна в Япония. Целта на посещението беше да събере идеи за формулирането на Рейгъновата азиатска политика, особено в областта на отбраната. Той се срещна и разговаря с редица видни японски дейци. В беседата си с един токийски икономист американецът свързал търговските проблеми с отбраната и казал, че според него Япония би трябвало да построи няколко военни кораба, които да продаде или даде под наем на американските военноморски сили. Икономистът му обяснил, че това ще е невъзможно поради член 9 от японската конституция, който осъжда войната и забранява поддържането и износа на какъвто и да е военен потенциал. Рейгъновият приятел и съветник отговорил: „Добре тогава, променете конституцията“. Лесно е да се каже, но е много трудно да се направи такава поправка в демократична държава от типа на Япония или САЩ. (Всъщност американските автори на нашата конституция предполагаха, че Япония ще си изработи собствена конституция след приключването на окупацията, но сегашният основен закон се е вкоренил толкова дълбоко, че всеки намек за промени се приема с подозрение поради опасенията за връщане към лошите стари времена на милитаризма чрез конституционни промени. Според мене това е проява на политическо късогледство от страна на японските ръководители, които би трябвало да имат смелостта да променят това, което се нуждае от изменение. В края на краищата документът даже не беше написан на японски език).