Не се съмнявах, че „Новите ционисти“ ни държат на прицел и ако решат, могат да дръпнат спусъка и да ни очистят един по един. Прозорците, през които смятахме, че ни гледат, бяха отворени, но не видях нищо зад мрежите.
Отидохме отпред, където няколко полицаи и агенти в цивилни дрехи стояха около Луси. Сърцето ми едва не спря, когато я видях. Беше облечена в черен анцуг и ботуши, обкичена с кабели, както когато я видях в АИП, само дето този път носеше две ръкавици. Тото стоеше на земята, а дебелият му врат бе свързан към макара с оптичен кабел, който изглеждаше достатъчно дълъг, за да стигне до Северна Каролина.
— По-разумно ще е да му залепим приемателя — предложи племенницата ми на мъжете, които не можеше да види заради маската на очите си.
— Кой има лепенка?
— Изчакай.
Мъж в черен гащеризон бръкна в голяма кутия с инструменти и подхвърли на съседа си ролка скоч. Той откъсна няколко ленти и закрепи приемателя към вилката на обикновен черен телефон, хванат здраво от дръжките на робота.
— Луси — заговори Уесли. — Аз съм — Бентън. Тук съм.
— Здрасти — бързо отвърна тя и усетих колко е нервна.
— Веднага щом им предадете телефона, аз започвам да говоря. Просто искам да знаеш какво правя.
— Готови ли сме? — запита тя, без да забележи присъствието ми.
— Хайде — каза Уесли напрегнато.
Луси докосна един бутон на ръкавицата си и Тото оживя с тихо бръмчене. Едното му око се завъртя, като че ли фокусираше обектива на фотоапарат. Главата му се завъртя, когато Луси натисна следващото копче. Всички наблюдаваха безмълвно раздвижването на създанието на племенницата ми. То тръгна напред, стиснало здраво телефона, а оптичният и телефонният кабел се развиха от макарите си.
Луси мълчаливо управляваше движенията на Тото, като диригент на оркестър, с протегнати напред ръце. Роботът потегли по чакъла и през тревата и се отдалечи от нас. Един от агентите ни раздаде бинокли. Минавайки по тротоара, Тото достигна до четирите циментови стъпала, водещи към стъклената предна врата на сградата, и спря. Луси си пое дъх дълбоко и продължи да насочва металния си приятел. Докосна ново копче и дръжките му се протегнаха напред. После бавно ги отпусна и остави телефона на второто стъпало. Тото се отдръпна назад и се обърна. Луси започва да го насочва обратно към нас.
Роботът бе изминал съвсем кратък път, когато стъклената врата се отвори и брадат мъж в бежов панталон и пуловер изскочи от нея. Той грабна телефона и изчезна обратно вътре.
— Добра работа, Луси — похвали я Уесли, който звучеше облекчено. — Добре, обадете се сега, дявол ви взел — заговори той на враговете. — Луси — добави Уесли, — когато сте готови, идвайте.
— Добре — отвърна тя, а ръцете й продължиха да управляват движенията на Тото.
Марино, Уесли и аз се качихме по стълбите към подвижния команден пост, тапициран в синьо и сиво, с малки маси между седалките. Имаше малка кухня и баня, а прозорците бяха затъмнени, така че да се вижда само отвътре навън. Техническото оборудване беше разположено отзад, а над нас пет телевизора предаваха тихо програмите на големите канали и Си Ен Ен. Червеният телефон на масата зазвъня, докато вървяхме към него. Звучеше настойчиво и нагло и Уесли се затича, за да го вдигне.
— Уесли — каза той, загледан през прозореца, и натисна две копчета Л за да включи високоговорителя и за да запише разговора.
— Имаме нужда от лекар — каза някакъв глас.
Звучеше като глас на бял мъж, южняк. Дишаше тежко.
— Добре, но ще трябва да ми кажете и още нещо.
— Не се ебавай с мен! — изкрещя гласът.
— Слушай — спокойно отвърна Уесли. — Не се ебаваме, ясно ли е? Искаме да помогнем, но се нуждаем от малко повече информация.
— Той падна в басейна и изпадна в нещо като кома.
— Кой?
— Какво значение има кой, по дяволите?
Уесли се поколеба.
— Той умира, а ние сме минирали цялото място. Разбирате ли? Ще ви взривим, ако не направите нещо веднага!
Знаехме кого има предвид, затова Уесли не попита отново. Нещо се бе случило на Джоуъл Хенд, а аз не исках дори да си представя какво могат да направят последователите му, ако той умре.
— Говори — каза Уесли.
— Той не може да плува.
— Чакай да се уверя, че разбирам. Значи някой почти се е удавил?
— Слушай. Водата е радиоактивна. В нея имаше горивни устройства, ясно ли е?
— Бил е в един от реакторите, така ли?
Мъжът изкрещя отново:
— Престани с тия въпроси, мамка ти, и намери някой да помогне! Ако той умре, всички ще умрат. Разбираш ли?