Усмивката му беше жестока. Не можех да повярвам колко силно го ненавиждам, при положение че днес го виждах за първи път.
— Откъде черпите информацията си? — запитах.
— Чувам разни неща.
— Дани, хайде да вземем проби от косата и ноктите му — казах.
— Нали разбирате, аз отделям време, за да поговоря с хората из улиците — добави Роше и се притисна в хълбока ми.
— Искате ли и проба от мустаците му? — попита Дани, като извади форцепс и плик от шкафа.
— Може.
— Предполагам, че ще го проверявате за СПИН — каза Роше и отново ме притисна.
— Да — отговорих.
— Значи все пак мислите, че е педал.
Спрях работа, защото ме хванаха дяволите.
— Детектив Роше — обърнах се към него твърдо, — ако искате да присъствате на аутопсията, ще ми оставите достатъчно място за работа. Ще престанете да се отърквате в мен и ще се отнасяте към пациента ми с уважение. Този човек определено не е искал да лежи мъртъв и гол на масата. А и не ми харесва думата „педал“.
— Добре, независимо как ще го наречете, сексуалната му ориентация може да се окаже важна.
Роше не изглеждаше впечатлен, а по-скоро доволен от раздразнението ми.
— Не знаем със сигурност дали този човек е бил гей — казах. — Но съм сто процента сигурна, че не е умрял от СПИН.
Грабнах скалпела от количката и поведението на Роше рязко се промени. Той се отдръпна назад внезапно, очевидно уплашен от това, че започвам да режа. Още един проблем, с който трябваше да се справя.
— Присъствали ли сте някога на аутопсия? — запитах.
— На няколко — отговори той спокойно, но изглеждаше като че ли всеки момент щеше да повърне.
— Защо не седнете ето там — предложих не особено любезно, като се чудех защо му бяха възложили този случай, а и всеки друг. — Или излезте навън в гаража.
— Тук просто е горещо.
— Ако започнете да повръщате, отидете до най-близкия кош за боклук — казах.
Дани едва се сдържа да не се изкикоти.
— Просто ще седна тук за секунда — каза Роше и отиде до бюрото.
Направих бързо Y-образния разрез. Острието се придвижи от раменете до гръдната кост и после до таза. Когато кръвта бе изложена на въздуха, долових миризма, която ме накара да спра работата си.
— Знаете ли, „Липшоу“ имат много добър инструмент за острене на скалпели — каза Дани. — Много ми се иска да можехме да си го позволим. Остри ги с вода, така че просто можете да пъхнете ножовете вътре и да ги оставите.
Нямаше начин да сбъркам миризмата, която бях усетила, но просто не можех да повярвам.
— Тъкмо прегледах новия им каталог — продължи той. — Имаше страхотни неща. Направо побеснявам, като се сетя, че не можем да си ги позволим. Това не можеше да е вярно.
— Дани, отвори вратите — казах тихо, но настойчиво, с което го стреснах.
— Какво има? — запита той разтревожено.
— Трябва да вкараме колкото се може повече чист въздух тук. Още сега.
Той се задвижи бързо въпреки болното си коляно и отвори двойната врата, която водеше към коридора.
— Какво има? — надигна се Роше.
— Този човек мирише странно — отговорих уклончиво, защото не исках да споделям подозренията си, особено с него.
— Не усещам нищо — каза Роше, като стана и се огледа, като че ли загадъчната миризма беше нещо, което можеше да се види.
Кръвта на Едингс миришеше силно на горчиви бадеми, но не се учудих, че Роше и Дани не можеха да усетят миризмата. Способността да доловиш мириса на цианид е свързана с пола рецесивна черта, която се унаследява от по-малко от трийсет процента от хората. Аз бях сред малцината късметлии.
— Повярвайте ми — казах, докато смъквах кожата на гърба, внимавайки да не пробия междуребрените мускули. — Той мирише много странно.
— И какво означава това? — запита Роше.
— Не мога да отговоря, докато не проведем тестовете — отговорих. — Междувременно ще огледаме грижливо цялото му оборудване, за да се уверим, че всичко е функционирало правилно. Имам предвид, възможно е в маркуча да са проникнали изгорели газове.
— Познавате ли добре наргилетата? — запита Дани, който се бе върнал до масата, за да помогне.
— Никога не съм използвала такова.
Направих страничен разрез на гърдите, дръпнах назад кожата и оформих джоб от нея, който Дани напълни с вода. Натопих ръка вътре и вкарах острието на скалпела между две ребра. Проверих за наличие на мехурчета, които можеха да покажат, че нараняване при гмуркане е вкарало въздух в гръдната кухина. Нямаше нито едно такова.