— Усещате ли миризмата? — запита Дани.
— О, да — отговорих.
Роше се оттегли в най-далечния ъгъл, а Марино, който вече се бе позабавлявал, се приближи и застана до мен.
— Значи мислиш, че се е удавил? — бързо запита той.
— В момента не мисля така, но определено смятам да потърся следи от давене.
— Какво можеш да направиш, за да се увериш, че не се е удавил?
Марино не беше много наясно с удавянията, тъй като хората рядко извършваха убийство по този начин, затова беше ужасно любопитен. Искаше да разбере всичко, което правех.
— Всъщност могат да се направят доста неща — започнах да обяснявам, докато работех. — Вече направих джоб от кожата на едната страна на гърдите, напълних го с вода и вкарах скалпела в гръдния кош, за да проверя за наличие на мехурчета. Ще напълня и перикардиалната торбичка с вода и ще вкарам игла в сърцето, отново за да видя дали има мехурчета. Ще проверя мозъка за петехиални кръвоизливи. После ще огледам тъканите на медиастинума за извъналвеоларен въздух.
— Това какво ще покаже? — запита Марино.
— Вероятно пневмоторакс или въздушна емболия, която може да се случи на по-малко от пет метра дълбочина, ако водолазът диша неправилно. Проблемът е, че огромното напрежение над дробовете може да доведе до малки разкъсвания на алвеоларните стени и да причини кръвоизливи и нахлуване на въздух в плеврите.
— Значи това може да те убие — отсъди той.
— Да — отговорих. — Определено може.
— Ами когато се гмуркаш или излизаш на повърхността прекалено бързо? — попита Марино, който се бе преместил от другата страна на масата, за да може да наблюдава.
— Промяната в налягането, или баротравмата, свързвана с гмуркането или излизането нагоре, не е твърде вероятна при дълбочината, на която той се е гмуркал. А и както виждаш, тъканите му не са толкова гъбясали, колкото бих очаквала, ако бе умрял от баротравма. Искаш ли защитно облекло?
— За да приличам на Терминатора ли? — ухили се Марино и хвърли поглед към Роше.
— Моли се да не пипнеш СПИН — измъчено отвърна Роше от далечния край на залата.
Марино си сложи престилка и ръкавици и застана до мен. Започнах да му обяснявам какво още трябваше да проверя, за да мога да изключа смърт, причинена от прекалено ниско налягане или удавяне. Роше не издържа и реши да си тръгне, когато вкарах осемнайсет сантиметровата игла в трахеята, за да взема проба от въздуха за теста за цианид. Той прекоси залата светкавично и взе плика с улики от плота.
— Значи няма да знаем нищо, докато не приключите с тестовете, нали? — запита той.
— Точно така. Засега причината за смъртта е неизяснена — отговорих и вдигнах очи към него. — Ще получите копие от доклада ми, когато е готов. А преди да си тръгнете, бих искала да видя личните му вещи.
Детективът не смееше да се приближи, а ръцете ми бяха окървавени. Погледнах към Марино.
— Имаш ли нещо против?
— С удоволствие ще свърша работата.
Той отиде до Роше, взе плика и каза заядливо:
— Хайде, ела. Ще излезем навън в коридора, за да си поемеш въздух.
Излязоха от залата, а аз продължих работата си. Чух как Марино вади пълнителя от пистолет и високо се оплаква, че оръжието не е било обезопасено.
— Не мога да повярвам, че разнасяш това нещо наоколо заредено — избумтя гласът му. — Господи боже! Не знаеш ли, че това не е пликче с шибания ти обед!
— Оръжието още не е проверявано за отпечатъци.
— Ами тогава просто слагаш ръкавици и вадиш патроните, както аз направих. После измъкваш и оня от цевта. Ти къде си учил бе? В полицейската академия на първобитните хора, където сигурно са те научили и на джентълменските ти маниери, а?
Марино продължи да го ругае. Разбрах, че не го бе извел в коридора заради чистия въздух. Дани погледна над масата към мен и се ухили.
След малко Марино се върна, клатейки глава. Роше си бе тръгнал. Почувствах облекчение и не можах да го скрия.
— Господи — казах. — Какво му има на този?
— Мисли с главата, дето Господ му е дал — отвърна Марино. — Онази между краката му.
— Както вече ви казах — намеси се Дани, — той идва тук няколко пъти преди и досажда на доктор Мант. Но забравих да поясня, че винаги говореше с него горе. Никога не посмя да слезе в моргата.
— Шокиран съм — ухили се Марино.
— Чух, че докато учел в полицейската академия, се обявил за болен в деня, когато трябвало да дойдат тук за показната аутопсия — продължи Дани. — Освен това той току-що бе прехвърлен от отдела за малолетни престъпници. Работи в „Убийства“ по-малко от два месеца.
— О, това е страхотно — каза Марино. — Точно човек като него трябва да работи по подобен случай.