— Какво, по дяволите, става тук? — запита тя.
Веднага усетих, че е раздразнена. Бяхме решили да прекараме тази вечер насаме, което ставаше твърде рядко в напрегнатия ни живот.
— Дълга история — отговорих и я погледнах в очите.
Последвахме я вътре, където на печката вреше голяма тенджера. На плота лежеше дъска за рязане. Очевидно Луси бе рязала чушки и лук, когато влязохме. Беше облечена в анцуг с емблемата на ФБР и скиорски чорапи. Изглеждаше в безукорно здраве, но усетих, че напоследък не бе спала достатъчно.
— В килера има маркуч, а до портата има кран и празна пластмасова кофа за боклук — казах на Марино. — Ако я напълниш, можем да накиснем екипа ми.
— Аз ще ти помогна — предложи Луси.
— О, не, няма да го направиш — възразих, като я прегърнах. — Не и докато не съм те видяла за минута.
Изчаках Марино да излезе, после я дръпнах до печката и вдигнах капака на тенджерата. Разнесе се великолепен аромат и се почувствах наистина щастлива.
— Не мога да повярвам — казах. — Бог да те благослови.
— Ти не се прибра до четири и реших, че трябва да направя соса, защото в противен случай тази вечер нямаше да ядем лазаня.
— Възможно е да има нужда от още малко червено вино, щипка сол и босилек. Ще използваме анпшари вместо месо, макар че Марино никак няма да се зарадва, но пък той може да яде от пушената шунка. Как ти звучи това? — запитах и върнах капака върху тенджерата.
— Лельо Кей, защо Марино е тук? — попита тя.
— Получи ли бележката ми?
— Естествено. Така влязох. Но в нея пишеше само, че отиваш на някакво местопрестъпление.
— Съжалявам. Но се обадих няколко пъти.
— Нямах намерение да вдигам телефона в чужда къща — отвърна Луси. — А и ти не остави никакво съобщение.
— Искам да ти обясня как стоят нещата. Смятах, че не си дошла, затова поканих Марино. Не исках да шофира в тази буря обратно до Ричмънд.
В зелените й очи проблесна разочарование.
— Няма проблеми. Особено ако не се налага да спя в една и съща стая с него — сухо отбеляза тя. — Но не разбирам какво въобще е правил в Тайдуотър.
— Както вече ти казах, това е дълга история — отговорих. — Случаят, за който става дума, има връзка с Ричмънд.
Излязохме навън и набързо изплакнахме неопрена, плавниците и останалото оборудване в ледената вода. После занесохме всичко на тавана, където нямаше да замръзне, и го подредихме върху няколко хавлии. Реших да взема горещ душ и се къпах толкова дълго, колкото бойлерът ми позволи. Помислих си колко странно е това, че ние с Луси и Марино сме заедно в малкото крайбрежно селце в снежната новогодишна нощ.
Излязох от спалнята и ги намерих в кухнята, където пиеха италианска бира и четяха рецепта за правене на хляб.
— Добре — казах. — Това е. Сега аз поемам.
— Уха, всички да внимават — каза Луси.
Отпъдих ги встрани и започнах да отмервам брашно, мая, малко захар и зехтин в голяма купа. Пуснах фурната на слаб огън и отворих бутилка вино „Кот Роти“, предназначено за готвачката, която се захваща със сериозна работа. С вечерята щях да поднеса „Кианти“.
— Прегледа ли портфейла на Едингс? — запитах Марино, докато режех гъбите.
— Кой е Едингс? — попита Луси.
Тя седеше на плота и пиеше „Перони“. Отвъд прозорците зад нея снегът осветяваше сгъстяващия се мрак. Обясних й какво бе станало днес. Тя не зададе допълнителни въпроси, а внимателно се вслуша в Марино.
— Нищо не излезе — отговори той. — Кредитни карти, малко информация за застраховките му. Други подобни боклуци и няколко разписки. Изглеждат като от ресторанти, но ще проверим за всеки случай. Имаш ли нещо против да си взема още една от тези? — посочи той към празното шише бира, хвърли го в кофата за боклук и отвори вратата на хладилника. — Чакай да се сетя какво още имаше — замисли се той и извади бутилката. — Нямаше много пари в брой. Само двайсет и седем кинта.
— Ами снимки? — попитах, докато месех тестото върху покритата с брашно дъска.
— Никакви — отговори Марино и затвори хладилника.
— А и както знаеш, не е бил женен.
— Не знаем дали не е имал сериозна връзка с някого — казах.
— Това е напълно вярно, тъй като бездруго не знаем особено много за него — съгласи се той и погледна към Луси. — Знаеш ли какво е „Бърдсонг“?
— Моя „Зиг“ има гланц „Бърдсонг“ — отговори тя и ме погледна. — Браунингът на леля Кей също.