Намерих адреса на улица „Сългрейв“ без проблеми, защото познавах съдията, който живееше в съседната къща, и бях ходила на много от приемите му. Домът на Едингс беше триетажна тухлена постройка с двойни комини, сводести прозорци и елипсовидно прозорче над предната врата. Вляво от портата видях каменен лъв, който стоеше там от години. Изкачих мокрите стъпала и ми се наложи да звънна два пъти, преди от другата страна на масивната врата да се чуе тих глас.
— Доктор Скарпета е — съобщих и вратата бавно се открехна.
— Мислех, че сигурно сте вие — разтревожено лице надникна иззад вратата и после я отвори по-широко. — Моля, влезте и се стоплете. Ужасна вечер.
— Да, започва да се заледява — отвърнах и влязох вътре.
Госпожа Едингс беше привлекателна, с аристократични фини черти и бяла коса, сресана назад над високото, гладко чело. Беше облечена в черен костюм и кашмирен пуловер, като че ли храбро цял ден бе приемала съболезнования. Но очите й не можеха да прикрият ужасната загуба, а когато тръгнахме по коридора, походката й беше нестабилна и заподозрях, че е пила.
— Прекрасен дом — казах, когато свалих палтото си. — Минавала съм покрай къщата ви хиляди пъти, но нямах представа кой живее в нея.
— А вие къде живеете?
— Съвсем наблизо, западно от „Уиндзър Фармс“ — посочих. — Къщата ми е нова. Всъщност преместих се тук миналата есен.
— О, да, знам къде сте. Познавам доста хора там.
Тя затвори вратата на гардероба и ме поведе по коридора. Стаята, където влязохме, приличаше на музей, изпълнен със старинни персийски килими, лампи от „Тифани“ и мебели от тисово дърво в стил „Бидермайер“. Седнах на тапицирано в черно канапе, което беше много красиво, но неудобно, и се зачудих как ли са се разбирали майка и син. Мебелировките на къщите им говореха за хора, които могат да бъдат доста упорити и саможиви.
— Синът ви ме интервюира няколко пъти — започнах разговор, когато седнахме.
— О, така ли?
Тя се помъчи да се усмихне, но беше сломена.
— Съжалявам. Знам, че ви е много трудно — казах нежно, докато тя се опитваше да възвърне самообладанието си, седнала в червеното кожено кресло. — Тед беше човек, когото наистина харесвах. Хората от персонала ми също го харесваха.
— Всички харесват Тед — каза тя. — От първия си ден той беше изключително чаровен. Спомням си първото му голямо интервю в Ричмънд. — Тя замълча за момент и се загледа в огъня. — Беше с губернатор Медоус, сигурна съм, че го помните. Тед беше единственият, който успя да го накара да говори. Това стана по времето, когато всички разправяха, че губернаторът взимал наркотици и имал връзки с пропаднали жени.
— О, да — отговорих, като че ли същото никога не бе казвано и за другите губернатори.
Госпожа Едингс отново се отнесе. Лицето й изглеждаше отчаяно, а когато приглади косата си, видях, че ръцете й треперят.
— Как можа да се случи подобно нещо? О, Господи, как е могъл да се удави?
— Госпожо Едингс, не мисля, че той се е удавил.
Тя ме загледа стреснато с разширени очи.
— Какво е станало тогава?
— Още не съм сигурна. Трябва да се направят някои тестове.
— Какво друго може да е? — попита тя, като започна да попива сълзите си с кърпичка. — Полицаят, който дойде да ме види, ми съобщи, че е станало под водата. Тед се гмуркал с онзи негов идиотски уред.
— Може да има няколко причини — отговорих. — Например повреда на кислородния апарат, който е използвал. Възможно е да се е задушил от отработените газове. В момента не знаем със сигурност.
— Казах му да не използва онова нещо. Не можете да си представите колко пъти го молих да не отива да се гмурка с него.
— Значи го е използвал и преди?
— Той обичаше да търси реликви от Гражданската война. Ходеше да се гмурка къде ли не с един от онези металотърсачи. Мисля, че миналата година намери в река Джеймс няколко топа. Изненадана съм, че не знаете. Той написа няколко истории за приключенията си.
— Обикновено водолазите имат партньор — казах. — Знаете ли с кого се гмуркаше той?
— Ами може понякога да е водил някого със себе си, но всъщност не знам, защото Тед не обсъждаше приятелите си с мен.
— Споделял ли е с вас, че възнамерява да се гмурка в река Елизабет, за да търси реликви от Гражданската война? — запитах.