Выбрать главу

Наследих кабинета си от предишния главен съдебен лекар, но освен ламперията нищо не напомняше за онези задимени с цигари дни, когато патолози като Кагни пиеха бърбън с ченгетата и директорите на погребалните бюра и пипаха труповете с голи ръце. Предшественикът ми не се бе притеснявал особено с резултати от проби с алтернативен източник на светлина и ДНК.

Спомних си първия път, когато ми показаха това място. Доктор Кагни бе починал наскоро и аз кандидатствах за мястото му. Бях огледала мъжкарските сувенири, изложени гордо из целия кабинет, и когато единият се оказа силиконов имплант за гърда от изнасилена и убита жена, се изкуших да си остана в Маями.

Смятах, че бившият шеф не би харесал кабинета си така, както изглеждаше сега. В него вече не се пушеше, а непочтителното и незряло поведение оставаше пред вратата. Дъбовите мебели бяха мои, а не осигурени от общината, и бях покрила пода с арабско молитвено килимче, което беше фабрична изработка, но ярко и жизнерадостно. В стаята имаше царевици в саксии и фикус, но по стените не висяха картини, защото също като психиатрите не исках нищо провокативно, а и честно казано, се нуждаех от повече място за шкафовете и книгите си. Що се отнася до трофеите, доктор Кагни не би се впечатлил от детските коли, камиони и влакчета, които използвах, за да помогна на следователите да реконструират някоя катастрофа.

Нуждаех се от няколко минути, за да прегледам кошничката с входящи документи, пълна със смъртни актове с червена ивица за случаите, изискващи съдебен лекар, и със зелена ивица за останалите. Други доклади също чакаха подписа ми, а съобщение на екрана на компютъра ми напомняше, че трябва да проверя електронната си поща. Помислих си, че всичко това може да почака и отново излязох в коридора, за да видя кой още е в службата. Когато стигнах до предния офис, открих само Клета, но точно тя ми трябваше.

— Доктор Скарпета — каза тя стреснато. — Не знаех, че сте тук.

— Стори ми се разумно да се върна в Ричмънд вече — казах и си придърпах стол до бюрото й. — Доктор Филдинг и аз ще покриваме район Тайдуотър оттук.

Клета беше от Флоренция, Южна Каролина. Носеше много грим, а полите й бяха прекалено къси, защото вярваше, че щастието е в това да бъдеш красив, нещо, което тя никога нямаше да бъде. Беше заета със сортиране на зловещи снимки от различните ни случаи. В ръката си държеше лупа, а не беше свалила и очилата си. Наблизо върху салфетка бе оставен сандвич с наденичка, който вероятно бе купила от съседното кафене. Питието й беше кола.

— Е, струва ми се, че ледът по пътищата започва да се топи — информира ме тя.

— Добре — усмихнах се. — Радвам се, че си тук.

Тя изглеждаше доста зарадвана, докато вадеше следващите снимки от плитката кутия.

— Клета — казах, — помниш Тед Едингс, нали?

— О, да, госпожо — отговори тя и изведнъж доби тъжен вид, като че ли всеки момент щеше да заплаче. — Винаги, когато идваше тук, беше изключително мил. Още не мога да повярвам — добави тя и прехапа долната си устна.

— Доктор Филдинг ми каза, че Едингс е идвал тук в края на миналата седмица. Чудя се дали си спомняш това.

Тя кимна.

— Да, госпожо. Спомням си, разбира се. Всъщност не мога да спра да мисля за това.

— Той поговори ли с теб?

— Да.

— Можеш ли да си спомниш какво ти каза?

— Ами той искаше да говори с доктор Филдинг, но линията беше заета. Попитах го дали да му предам нещо, после се посмяхме малко. Знаете какъв беше — потрепери гласът й, а очите й се навлажниха. — Попита ме дали ям много кленов сироп, защото според него, за да имам такъв сладък глас, трябвало да ям сироп. И ме покани да излезем. — Тя се изчерви притеснено, а аз се заслушах внимателно. — Естествено, той не го мислеше сериозно. Винаги казваше нещо от рода „Кога ще излезем на среща?“ Но не го мислеше — повтори тя.

— Няма нищо лошо в това да е мислел сериозно по въпроса — казах нежно.

— Е, той вече си имаше приятелка.

— Откъде знаеш? — попитах.

— Каза, че някой път щял да я доведе тук, и аз останах с впечатление, че отношенията им са доста сериозни. Струва ми се, че името й беше Лоурън, но не знам нищо друго за нея.